Развитите икономики по света са изправени пред дългов проблем и той идва в допълнение към други главоболия в световната икономика на фона на продължаващото повишение на лихвите от страна на централните банки, които се борят с високата инфлация, заяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас.
“Съотношенията дълг към БВП на развитите икономики са по-големи от когато и да било”, заяви Малпас, допълвайки, че развиващите се икономики също са изправени пред подобен проблем. “Това означава, че икономиката трябва да работи много по-здраво само, за да изплаща средствата, които вече са взети назаем”.
От Световната банка наблягат на необходимостта от прозрачност при адресиране на проблема с повишаващия се дълг в условията на редица глобални икономически проблеми, в това число напрежението в банковия сектор и високата инфлация.
Миналия месец финансовата организация бе председател на кръгла маса за дълга във Вашингтон, на която призова за споделяне на информация с цел ускоряване на процеса по преструктуриране на дълга по света.
В годишния си доклад, публикуван през декември, Световната банка посочи, че общият външен дълг на страните с ниски и средни доходи се е увеличил с 5.6% в номинално изражение до 9 трлн. долара.

От Международния институт по финанси (IIF) обявиха по-рано през годината, че номиналната стойност на глобалния дълг е намаляла в сравнение с нивата от 2020 г. и възлиза на под 300 трлн. долара през 2022 г.
“Едно от нещата, които трябва да направят развитите икономики, е да опитат да намерят възможно най-стабилна среда, така че икономическият растеж да се завърне”, казва Малпас пред CNBC.
“Безрисковата норма на възвръщаемост се покачи за развитите икономики, но кредитните спредове се разшириха и в развиващите се страни”, казва той.
Безрисковата норма на възвращаемост е доходността, която даден инвеститор очаква да получи от инвестиция с нулев риск.

“Инвеститорите винаги първо ще изберат най-сигурните икономики, така че средствата, които остават, може да се насочат към развиващите се икономики, а те просто не са достатъчни,” казва Малпас, допълвайки, че не толкова развитите икономики са изправени пред “двоен удар от увеличените разходи по дълга и липсата на възможност за револвирането му”.
На въпрос относно плановете му след като напусне поста през юни тази година, което е по-рано от предвиденото през април 2024 г., когато изтича неговия мандат, Малпас заяви, че проучва различни възможности.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Евростат: България е с втората най-висока инфлация в еврозонта през октомври
- Алтернативният бюджет на ИПИ: По-малко държавни разходи и без увеличение на данъците
- Инфлация, бензин и ипотеки: 5-те икономически фактора, които ще решат междинните избори в САЩ
- Инфлацията в България достигна 6.1% през октомври, кои цени скочиха най-много
Калкулатори
Най-ново
Най-скъпият стартъп в Европа: Revolut вече струва повече от големи европейски банки
преди 14 минПетролът поевтиня с над 8%: Изборите в САЩ променят очакванията за войната с Иран
преди 18 мин40-41 евро за мегаватчас: Как държавата ще компенсира бизнеса за скъпия ток
преди 20 мин5.7 тона зеленчуци от социална градина: Как Враца осигурява храна за ученици и нуждаещи се
преди 30 минРемонт на пътя край Владая: Обходни маршрути и срокове
преди 39 минМасови нарушения в медицински клиники в София: Какво установи НАП?
преди 51 минПрочети още
Ванеса Валентинова за бременността: "Мъжете изостават с един семестър от жените"
9meseca.bg