Швейцарските избиратели ще отхвърлят предложението за данък върху наследството, насочено към свръхбогатите жители, съзнавайки риска от масово напускане на едно от най-привлекателните убежища за милиардерите в Европа.

Проучванията преди референдума в неделя показват, че три четвърти от електората се противопоставят на план, който би наложил 50% данък върху всички активи над 50 млн. франка (62 млн. долара) от наследството на починало лице.

Според предложението на лявата политическа група „Млади социалисти“, постъпленията биха се използвали за финансиране на мерки за борба с изменението на климата.

Те твърдят, че богатите хора се възползват най-много от растежа, който вреди на планетата, и трябва да се включват повече в борбата с последствията.

Противниците казват, че данъкът би подкопал привлекателността на Швейцария за заможните - твърдение, подкрепено от заплахи за емиграция от богати предприемачи - като същевременно би навредил на икономиката, като би принудил частните компании да бъдат разделяни, след като собствениците им починат.

„Избирателите са прагматични“, казва Георг Луц, политолог в Университета в Лозана.

„Мнозинството би предпочело да запазят милиардерите тук, заедно с данъците, които плащат, вместо да рискуват да ги загубят с огромен данък върху наследството.“

Девет милиардери на 1 милион жители

Вероятният провал на инициативата ще облекчи опасенията, че статутът на Швейцария като едно от най-гостоприемните места в света за богатите се изплъзва.

Тази репутация – подхранвана от фокуса върху богатите на банковата индустрия и фискалните политики на някои кантони – е поставена на изпитание във време на засилена регулация и конкуренция от други центрове в Азия и Близкия изток.

Според проучване на UBS, в Швейцария има повече от девет милиардери на 1 милион жители, или пет пъти повече от средното за Западна Европа.

Този анализ предполага, че страната има най-голямото подобно съотношение в региона, въпреки че той не обхваща микродържави като Монако и Лихтенщайн.

През последните години очевидната толерантност на Швейцария към заможни чужденци – и правилата, позволяващи им да плащат данъци, без да разкриват напълно какво притежават – насърчиха притока на богати емигранти, бягащи от по-строги фискални режими в развити икономики като Норвегия и Обединеното кралство.

Спорадичните консултации с избирателите относно това дали да се изискват по-големи публични вноски от заможните обикновено се провалят при гласуването.

Референдум през 2015 г., подобен на предстоящия, предвиждаше налагането на 20% данък върху наследството върху имущество над 2 милиона франка за финансиране на пенсии. То беше отхвърлено от над 70% от електората.

В по-скорошен пример в Женева през 2023 г. 55% се противопоставиха на по-висок данък върху богатството за лица с активи на стойност над 3 милиона франка.

За разлика от повечето страни, Швейцария има такива данъци върху активите, въпреки че те не са твърде обременяващи и варират в зависимост от кантона.

Данъкът върху наследството се прилага по подобен начин на това по-ниско местно ниво и в момента няма такъв, който да се прилага на национално ниво от федералното правителство в Берн.

Това би се променило съгласно предложението, представено на избирателите, въпреки че би засегнало само имущества с много висока стойност. Богатството на приблизително 2 500 души - най-богатите 0.03% от населението - би било засегнато от данъка, според правителството, което препоръчва неговото отхвърляне.

Както казва Луц, вероятният резултат сочи към прагматизма на швейцарците - не на последно място по въпроси, по които на избирателите се дава възможност да застанат на страната на бизнес интересите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google