От началото на юли в Гърция беше въведена шестдневна работна седмица в някои сектори, като мярката е насочена към повишаване на производителността и борба с безработицата.

Към май 2024 г. нивото на безработица в страната е 10.6%, което показва спад спрямо предходни години, но все още отразява значителни икономически предизвикателства и е доста над средното за останалите държави от ЕС.   

Има обаче доста съмнения дали удължаването на работната седмица от 40 на 48 часа е най-добрият начин за преодоляване на тези предизвикателства и оптимизиране на работния график на населението, пише Entrepreneur.

Макар и в началото на съществуването си, новата политика предизвика широк дебат в Гърция - дали страната ще може да повиши производителността си и да подобри икономическите си показатели или ще се стигне до задълбочаване на стагнацията на трудовия пазар и до тежък удар по работната етика и мотивацията.

Икономическият контекст

Гърция се сблъска със значителни икономически трудности през последното десетилетие, особено след дълговата криза в началото на 2010 г., при която нивата на безработица скочиха до близо 28% през 2013 г.

Оттогава насам страната свърши страхотна работа, като намали нивото на безработица до 10.6% и успя да постигне впечатляващо икономическо възстановяване. Всичко това обаче е относително, защото безработицата остава една от най-високите в еврозоната.

Гръцкото правителство трябваше да направи повече и решението за въвеждане на шестдневна работна седмица беше продиктувано от необходимостта да се стимулира икономическата активност и да се намали безработицата.

Първата възможност е шестдневната работна седмица да доведе до по-висока обща производителност. Ясно е, че чрез увеличаване на броя на работните дни фирмите могат да постигнат по-постоянна заетост и да намалят времето, в което не работят.

Бизнесът максимизира използването на ресурсите си в такава настройка, но докато това допълнително натоварване може да стимулира икономическия растеж и намаляването на безработицата, е също толкова вероятно да доведе до "прегаряне" на служители и до спад в мотивацията им. А тези ефекти, в крайна сметка, биха довели до намаляване на производителността.

Този пъзел се състои от много части. Някои сектори - особено тези, които разчитат на непрекъснати операции, може да се възползват от удължената работна седмица.

Повечето работни дни могат да доведат до повече производство и ангажираност на клиентите, което може да помогне на бизнеса да се възстанови по-бързо в една все още крехка икономика.

Гърция изглежда е наясно с това, тъй като новият закон ще бъде валиден само за служители на частни фирми и производствени предприятия, които работят 24 часа в денонощието, включително някои малки предприятия и селскостопански работници.

Освен това законът пояснява, че допълнителните дни или часове на служителя са ограничени до 8 часа седмично. Работодателите също могат да решат дали даден работник да влезе и да работи в този шести ден.

Има гъвкавост, която може да бъде критична за успеха на тактиката. Стимулите също са доста значителни - на служителите ще се плаща с 40% по-висока надница за допълнителния труд. 

Минуси и алтернативи

Въпреки тези потенциални ползи, определено няма гаранции, че в Гърция всички проблеми на трудовия пазар ще бъдат решени с въвеждането на по-дълга работна седмица. Много изследвания и практически опит показват, че удължаването на работната седмица може да не е най-ефективната стратегия за повишаване на производителността.

По-дългото работно време може да доведе до прегаряне на служителите, намалено удовлетворение от работата и по-ниска обща производителност в дългосрочен план.

Според проучване на Станфордския университет от 2014 г., производителността се повишава значително, когато работната седмица надхвърли 50 часа и пада толкова рязко след 55 часа, че увеличението на практика се обезмисля.

Освен това качестветото на работата може да пострада, когато служителите са преуморени. Творческите и когнитивните задачи, които са от решаващо значение в много индустрии, често се изпълняват по-добре с адекватна почивка и балансиран график между работа и личен живот.

Какво показват съвременните работни практики?

Очевидно всички имат различни стилове на работа, но преминаването към моделите на отдалечена и асинхронна работа е от полза за работната сила, като цяло. Гъвкавостта може да подобри производителността и благосъстоянието на служителите, стига те да бъдат подбрани много внимателно от компанията. 

Никой не знае какво може да се случи по отношение на производителността и икономическия растеж, ако Гърция се съсредоточи и инвестира в ефективността на досегашната 40-часова работна седмица, вместо да я остави без промяна, като същевременно просто увеличи времето, което хората прекарват в офиса или в цеха. 

Вече има много компании, които отчитат по-висока удовлетвореност и производителност на служителите си чрез минимизиране на работните срещи и фокусиране върху резултатите, а не върху отработените часове.

В икономическия контекст на Гърция, увеличаването на работната седмица в някои сектори вероятно има смисъл, но е от решаващо значение да се разгледат потенциалните дългосрочни въздействия върху благосъстоянието и производителността на служителите.

Алтернативите за оптимизиране на гръцката работна култура и постигане на баланс между икономическия растеж и мотивацията не трябва да бъдат подценявани, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !