С 45 000 евро в минута е задлъжнявала Румъния през 2025 г.

Публичният дълг на страната за първи път премина прага от 60% от БВП, инфлацията е близо 10%, а икономиката - в техническа рецесия, съобщават местните медии, цитирани от БТА.

Румъния задлъжнява с най-бързи темпове в ЕС

Данни на Министерството на финансите, оповестени вчера, показаха, че през ноември 2025 г. публичният дълг на Румъния е превишил изисквания в договорите за Европейския съюз праг от до 60% от БВП, възлизайки на 1121.44 млрд. леи, или 60.2% от брутния вътрешен продукт.

Това е над два пъти повече, в сравнение с 2020 г., когато дългът беше в размер на 498.57 млрд. леи, посочва в. „Адевърул“ и коментира, че "Румъния задлъжнява с най-бързи темпове в ЕС, просто за да оцелява“.

По данни на Европейската комисия страните, в които съотношението между дълга и БВП е най-високо през третото тримесечие на 2025 г., са:

  • Гърция (149.7 процента),
  • Италия (137.8 процента),
  • Франция (117.7 процента),
  • Белгия (107.1 процента)
  • Испания (103.2 процента).

Държавите с най-нисък дълг са Естония (22.9 на сто), Люксембург (27.9 на сто), България (28.4 процента) и Дания (29.7 процента).

Ускореният темп на задлъжняване на Румъния, който е концентриран върху потреблението и заплатите вместо върху инвестициите, превръща публичния дълг в голямо бреме за следващите поколения, предупреждават местни анализатори.

Икономиката е в техническа рецесия

Същевременно, Националният статистически институт съобщи, че румънската икономика е изпаднала в техническа рецесия – състояние, при което БВП регистрира спад в реално изражение в продължение на две последователни тримесечия, в сравнение с предходните периоди.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт е бил в реално изражение с 1.9 процента по-нисък, в сравнение с третото тримесечие на 2025 г., като това е второ поредно тримесечие на спад, сочат данните на румънската статистика.

Букурещ / Pixabay
Букурещ / Pixabay

Инфлацията е над 9%

Инфлацията остава висока – над 9 процента, като, според местни експерти, това се дължи най-вече на увеличението на данък добавена стойност (ДДС) и на акцизите от 1 август миналата година.

През август годишното равнище на инфлацията достигна почти 10 процента, или по-точно 9.9 на сто спрямо 7.84 процента през юли. През януари тази година. годишният темп на инфлацията беше 9.62 процента по данни на Националния статистически институт.

Още през лятото управителят на Националната банка на Румъния Мугур Исъреску прогнозира този скок на инфлацията.

"Необходими са 12 месеца, за да може индексът на потребителските цени да отрази мащаба на някои шокове от страна на предлагането.“

Тогава той каза още, че Румъния може да избегне рецесия, ако увеличи усвояването на европейски средства и инвестициите, финансирани с европейски пари.

Силен фокус върху средствата от ЕС

Букурещ разчита изключително много на средствата от ЕС, включително на тези от плана за възстановяване и устойчивост, който приключва през август 2026 г. Много от реформите обаче се бавят, което води до загуба на финансиране.

Например през октомври миналата година Букурещ договори с Брюксел ревизиран вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), от който на практика отпаднаха реформи и инвестиции на стойност 7 млрд. евро.

Министърът на европейските фондове Драгош Пъслару призна, че страната разчита на оставащите средства по плана, както и на около 5 млрд. евро от кохезионните фондове в следващия период.

В началото на месеца обаче Пъслару съобщи, че Румъния губи още 231 милиона евро по НПВУ заради неизпълненото изискване, отнасящо се до пенсиите на магистратите.  

Прилагането на тази реформа се бави заради поредица отлагания на решение на Конституционния съд, който трябва да се произнесе по конституционността на приетия нормативен акт.

Мерки срещу прекомерния дефицит

Коалиционното правителство на Илие Боложан одобри вече два пакета бюджетно-фискални мерки, за да овладее прекомерния бюджетен дефицит, който през 2024 г. достигна най-високо равнище в ЕС от 9.3%.

Замразени бяха заплати и пенсии, премахнати бонуси и други стимули, скочиха акцизи и данъци и бяха предприети реформи в държавните компании и регулатори.

Правителството се готви да прокара и трети пакет с мерки за икономии, който предвижда съкращения на разходите в публичната администрация.

Според данни на Министерството на финансите, Румъния е приключила 2025 г. с бюджетен дефицит от 7.65% от БВП, а за тази година си е поставила за цел да го сведе до 6%.

В средносрочен план, съгласно 7-годишния фискален план по процедурата за прекомерен дефицит, Румъния е определила траектория за намаляването му до около 2.4 процента от БВП до 2031 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !