• Анализ на „Далсия“ за отоплителен сезон 2025/2026 г. показва спад в средното потребление на топлинна енергия с 8.9% на национално ниво.
  • Въпреки това сметките в различните градове варират значително, като фактори като реално потребление, цена и характеристики на сградите оформят крайните разходи.
  • Докато София отчита по-ниски сметки, в Разград и Плевен се наблюдава ръст.

Средното потребление на топлинна енергия в България е намаляло с 8.9% през отоплителен сезон 2025/2026 г., достигайки 4.47 MWh на домакинство.

В резултат на това средната претеглена сезонна сметка също бележи спад от 3.9% и възлиза на 306 евро. Въпреки общата тенденция обаче съществуват значителни разлики в сметките между отделните градове.

Това сочат данните от годишния енергиен доклад на „Далсия“, изготвен на базата на анализ на 127 810 клиенти.

Компанията, която обединява експертизата на дружествата „Бруната“, „Топлоконтрол“ и „Сименс Елвеко“, обслужва клиенти в пет града у нас – София, Пловдив, Плевен, Разград и Козлодуй.

Тенденции по градове за сезон 2025/2026

Резултатите в отделните градове отразяват уникалната комбинация от реално използваното количество енергия, отоплявания обем, състоянието на сградния фонд и местната цена на топлинната енергия.

В София, където е и най-голямата извадка в анализа (над 100 000 клиента), се отчита спад на средното потребление с 10.4% – от 4.96 MWh на 4.45 MWh.

Въпреки лекото увеличение на средната цена на енергията (от 65.6 €/MWh на 69.5 €/MWh), средната сезонна сметка намалява с 5.1% до 308.9 евро.

В Пловдив измененията са сравнително малки. Средното потребление намалява леко от 3.87 MWh на 3.69 MWh, а средната сезонна сметка остава почти без промяна – 252.3 евро.

Противоположна е тенденцията в Разград. Там едновременното увеличение на потреблението и на средната цена на енергията (от 68.4 €/MWh на 70.6 €/MWh) води до повишаване на средната сезонна сметка с 15.4% до 368 евро.

Данните за Русе илюстрират интересен модел – средната цена на топлинната енергия намалява, но потреблението се увеличава с 12.4%.

В крайна сметка, по-ниската цена не успява да компенсира изцяло ръста в потреблението и средната сметка нараства леко с 1.9% до 272.2 евро.

В Плевен се наблюдава най-голям ръст на средната сметка – 22.9% до 249.1 евро. Това е резултат от едновременното увеличение както на средното потребление (от 4.40 MWh на 5.20 MWh), така и на цената на енергията.

Потреблението спрямо обема – ключов фактор за разходите

За по-коректно сравнение докладът разглежда и потреблението на енергия спрямо отоплявания обем.

Тук разликите са най-осезаеми, като Козлодуй се отличава с най-ниската цена на топлинна енергия в анализа (38.5 €/MWh), но и с най-високото средно потребление – 8.14 MWh.

Ето как се подреждат градовете по този показател:
Пловдив: 22.4 kWh/m³ (най-ниска стойност)
София: 24.5 kWh/m³
Русе: 28.3 kWh/m³
Плевен: 31.5 kWh/m³
Разград: 34.3 kWh/m³
Козлодуй: 51.5 kWh/m³ (най-висока стойност)

Разликата от 2.3 пъти между най-ниската и най-високата стойност показва огромното влияние на фактори като топлоизолация, състояние на отоплителните инсталации, климатични условия и най-вече – потребителско поведение.

Котка над радиатор; ©Pixabay
Котка над радиатор; ©Pixabay

От годишна статистика към реален контрол

Експертите от „Далсия“ подчертават, че годишната изравнителна сметка показва какво вече се е случило, но за домакинствата е по-полезна информацията в реално време.

"Дистанционното месечно отчитане и ежемесечните сметки дават възможност потреблението да бъде проследявано регулярно."

Това превръща данните за отоплението от годишна статистика в практичен инструмент за управление на потреблението и семейния бюджет.

Един от най-ефективните начини за контрол е комбинацията от дистанционно управление на радиаторите и ежемесечно дистанционно отчитане на уредите.

Така потребителите могат да влияят пряко на разходите си по време на самия отоплителен сезон, допълват от "Далсия".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google