Наричан често „бижуто“ на Национален парк Джаспър, Спирит айлънд (Остров на духовете) е малка, необитаема ивица земя с почти митична привлекателност.

През по-голямата част от годината островът, всъщност, не е остров, а полуостров, свързан чрез тесен провлак с източния бряг на езерото Малин.

Но въпреки че се намира на 14 км от най-близкия път или туристическа пътека и на 49 км от най-близкия град, тази отдалечена забележителност се е превърнала в едно от най-емблематичните места в Канада.

Впечатляващото разположение на острова, на фона на пръстен от заснежени върхове, за първи път привлича световното внимание през 1960 г., когато Kodak показва 18-метрово негово изображение в Централната гара на Ню Йорк.

В десетилетията след това Apple използва снимка на острова, за да демонстрира качеството на камерата на новите си таблети iPad, той се появява в американски филми и телевизионни предавания и е поставен на крайпътни билбордове в цяла Канада.

Днес десетки хиляди пътешественици всяка година се отправят към езерото Малин, за да снимат боровите дървета на острова, простиращи се към Залата на боговете в небето.

„Когато видите снимка на Спирит айлънд, е трудно да разберете, че подобни места съществуват в реалния живот“, казва пред BBC Тайлър Риопел, главен изпълнителен директор на Tourism Jasper.

„Това е едно от най-вдъхновяващите места в света.“

Риопел обяснява, че тъй като частните лодки, задвижвани с изкопаеми горива, са забранени в националния парк, има само два начина островът да бъде видян:

  • като се качите на обществен круизен кораб, който спира на намираща се наблизо наблюдателна площадка за 15-минутна фотосесия,
  • като се впуснете в 28-километрово двупосочно пътешествие с кану или каяк от северния край на езерото.

„Круизът е чудесен начин да го видите за по-кратък период, но гребането до него е нереално преживяване“, каза Риопел.

„Цялото му величие се вижда най-добре по този начин.“

Историята на острова 

Това е така, защото въпреки че Спирит айлънд е достатъчно малък, за да се прекоси само с няколко крачки, единствените хора, на които е законно позволено да стъпят на него, са представителите на индианските народи Stoney First Nation, които смятат острова за свещен.

„От незапомнени времена тези планини са били наш дом“, казва Бари Уесли, пазител на знанията и езика на Stoney.

„В продължение на хиляди години сме посещавали Спирит Айлънд, за да осъществяваме лечебни церемонии, но когато паркът Джаспър беше създаден през 1907 г., бяхме принудени да напуснем. Създателят ни възложи отговорност да се грижим за тази земя и този остров и сега най-накрая отново се свързваме с него.“

Въпреки че официалното му име е Спирит Айлънд, Уесли обяснява, че за Stoney той винаги е бил Гитни-ми-Макоче („Лечебен остров“) - място, притежаващо огромни лечебни сили благодарение на уникалното си местоположение, свързващо сушата и водата и обградено от планини от три страни.

Stoney вярват, че тези планини представляват техните предци и след като усеща нещо дълбоко от миналото на семейството си, Уесли се заема да възвърне достъпа на неговия народ до острова и това малко парче от парка.

„Когато се доближите до Спирит айлънд, ще усетите енергията му“, казва той.

„Не бързайте, заслушайте се и той ще ви разкаже история. А като не оставяте отпечатък, ще му помогнете да запази същата енергия, за да могат и другите да я усетят.“

Откритието 

През 1907 г. 46-годишна художничка и фотографка от Пенсилвания на име Мери Шефер Уорън се впуска в преследване на слух, който се разпространява от години – че някъде дълбоко в канадските Скалисти планини има „светещо“ езеро, известно само на коренното население на района.

След като го търси в продължение на седмици, тя не успява да го намери, но ловец от Stoney на име Самсън Бийвър ѝ предоставя ръчно нарисувана карта, разкриваща местоположението на езерото.

На следващото лято американката се завръща с картата на Бийвър и придружена от трима бели водачи и 22 коня. През продължилия осем седмици преход групата преживява мразовити нощи, рояци комари и коварни прекосявания на реки.

Но след като се изкачват на върха на планината и поглеждат надолу, те го виждат.

Книгата, която Шефър Уорън написва през 1911 г., представя езерото Малин на външния свят и насърчава канадските власти да го запазят за бъдещите поколения.

През същата година канадското правителство моли Шефър Уорън да ръководи официалното проучване на езерото и околните планини, а тя се преборва то да бъде включено в новосъздадения резерват – нищо от това обаче не би било възможно без нейния оригинален пътеводител от Stoney.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !