Планина в Нова Зеландия беше призната за юридическо лице, след като нов закон й предостави всички права и отговорности на човешко същество.

Планината Таранаки — сега известна като Таранаки Маунга (нейното маорско име), е най-новата природна особеност, получила самоличност в Нова Зеландия, където се смята, че части от пейзажа, като реки и участъци земя, може да са били хора преди това.

Девственият, заснежен спящ вулкан е вторият по височина на Северния остров на Нова Зеландия със своите 2518 метра и е популярно място за туризъм и снежни спортове.

Правното действие признава кражбата на планината от маорите от региона Таранаки след колонизирането на Нова Зеландия.

То е в изпълнение на споразумение за обезщетение за нанесени вреди от правителството на страната към коренното население.

Pixabay
Pixabay

Как една планина може да бъде човек?

Законът, приет в четвъртък, дава на Таранаки Маунга всички права, правомощия, задължения, отговорности и пасиви на човек.

Тя е правен субект с име Te Kāhui Tupua, който законът разглежда като „живо и неделимо цяло“. Това включва Таранаки и околните върхове и земя, „заедно с всичките им физически и метафизични елементи“.

Новосъздаденото образувание ще бъде „лицето и гласът“ на планината, гласи законът, с четирима членове от местните племена и още четирима, назначени от министъра на опазването на страната.

Защо тази планина е специална?

„Планината отдавна е била почитан предшественик, източник на физическа, културна и духовна прехрана и последно място за почивка“ на маорите, казва депутатът Пол Голдсмит.

Но колонизаторите на Нова Зеландия през 18-ти и 19-ти век първо прекръстват планината, а след това я завземат цялата.

През 1770 г. британският изследовател капитан Джеймс Кук забелязал върха от своя кораб и го нарекъл планината Егмонт.

През 1840 г. племена маори и представители на британската корона подписват Договора от Уайтанги - основополагащ документ на Нова Зеландия, в който Короната обещава на маорите да запазят правата върху тяхната земя и ресурси.

Но маорската и английската версия на договора се различават и нарушенията започват веднага. През 1865 г. голяма част от земята на Таранаки, включително планината, е конфискувана, за да накаже маорите за бунт срещу Короната.

През следващия век ловните и спортни групи имат думата в управлението на района, но маорите не. „Традиционните маорски практики, свързани с планината, бяха забранени, докато туризмът беше насърчаван“, казва Голдсмит.

Но протестното движение на маорите от 70-те и 80-те години на миналия век доведе до по-широко признаване на езика, културата и правата им в законодателството на Нова Зеландия.

Как планината ще използва правата си?

„Днес Таранаки, нашата маунга тупуна, е освободена от оковите на несправедливостта, невежеството и омразата“, казва Деби Нгарева-Пакър, сълидер на политическата партия Te Pāti Māori и потомък на племената Таранаки.

Законните права на планината имат за цел да гарантират благополучието й. Ще бъдат спрени принудителните продажби, ще се възстанови традиционното й прредназначение и ще бъде позволена консервационна работа за защита на местната дива природа, която процъфтява там. Публичният достъп ще остане.

Това не е прецедент

Нова Зеландия е първата страна в света, която определи природни дадености за хора, когато закон, приет през 2014 г., даде самоличност на Те Уревера - огромна гора на Северния остров. Правителствената собственост беше прекратена и племето тухое стана нейн пазител.

През 2017 г. Нова Зеландия призна и река Уангануи за човек.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !