Най-богатият 1% от хората по света са увеличили богатството си с над 33.9 трилиона долара в реално изражение от 2015 г. насам, разкрива нов анализ на Oxfam.

Това е повече от достатъчно, за да се елиминира годишната бедност 22 пъти при най-високата линия на бедност на Световната банка от 8.30 долара на ден.

Богатството само на 3 000 милиардери е нараснало увеличило с 6.5 трилиона долара в реално изражение от 2015 г. насам и в момента се равнява на 14.6% от световния БВП.

Най-новият доклад на Oxfam излиза дни преди старта на Международната конференция за финансиране и развитие в Испания, на която ще участват над 190 държави. 

Правителствата на богатите държави правят най-големите съкращения на животоспасяващи помощи за развитие, откакто започва да се води подобна статистика през 1960 г.

Спад в помощите

Анализ на Oxfam установява, че само страните от Г-7, които предоставя около три четвърти от официалните помощи, намаляват количествата с 28% за 2026 г., в сравнение с 2024 г.

На фона на намаляването на критично важните помощи, дълговата криза води до фалит на правителства. Общо 60% от страните с ниски доходи са на ръба на дългова криза, като най-бедните страни плащат много повече, за да обслужват дълговете от богатите си кредитори, отколкото могат да похарчат за класни стаи или клиники.

Само 16% от предвидените „Глобални цели“ се изпълняват по план, така че да бъдат постигнати през 2030 г.

Новият анализ на Oxfam разглежда неуспехите на подхода за финансиране на развитието, фокусиран върху частните инвеститори.

Десетгодишните усилия на основните участници в развитието за преосмисляне на мисията им като оказващи подкрепа на мощни финансови играчи от Глобалния Север, всъщност, доведоха до множество поражения и същевременно мобилизираха само нищожни суми.

Анализът разглежда и ролята на частните кредитори, които сега изпреварват двустранните кредитори пет пъти и предоставят повече от половината от дълга на страните с ниски и средни доходи, по отношение на изострянето на дълговата криза с отказа им да преговарят и наказателните си условия.

Амитабх Бехар, изпълнителен директор на Oxfam International, заяви:

„В Севиля е първата голяма среща на държавите по света във време, когато животоспасяващата помощ е унищожена, започна търговска война, а мултилатерализмът е разбит на фона на втората администрация на Тръмп. Има очевидни доказателства, че глобалното развитие отчаяно се проваля, защото, както показва последното десетилетие, интересите на малцина много богати са поставени пред тези на всички останали“.

Това, което Световната банка определи като промяна на парадигмата „от милиарди към трилиони“, беше благодат за богатите инвеститори – най-богатият 1% от хората по света притежават 43% от световните активи, но сега тя е изправена пред неоспорими доказателства за провал.

Тревожно е, че има нов импулс зад идеята за пренасочване на малкото останала помощ към частните финансови участници.

„Богатите страни поставиха Уолстрийт на шофьорското място по отношение на глобалното развитие. Това е глобално поглъщане от страна на частни финанси, което надделя над доказаните начини за справяне с бедността чрез публични инвестиции и справедливо данъчно облагане. Не е чудно, че правителствата са силно изостанали, независимо дали става въпрос за насърчаване на достойни работни места, равенство между половете или прекратяване на глада. Тази голяма концентрация на богатство задушава усилията за прекратяване на бедността“, каза Бехар.

Глобалното частно богатство е нараснало с 342 трлн. долара

Нов анализ на Oxfam показва, че в периода 1995 - 2023 г. глобалното частно богатство е нараснало с 342 трлн. долара – 8 пъти повече от глобалното публично богатство, което е нараснало само с 44 трлн. долара. Глобалното публично богатство, като дял от общото богатство, всъщност намалява в периода 1995 - 2023 г.

Оксфам призовава правителствата да се обединят зад политики, които предлагат промяна в курса чрез справяне с крайното неравенство и трансформиране на системата за финансиране на развитието:

  • Нови стратегически съюзи срещу неравенството. Правителствата трябва да се обединят в нови коалиции, за да се противопоставят на крайното неравенство. Държави като Бразилия, Южна Африка и Испания предлагат лидерство в това отношение на международно ниво. Нов „Глобален алианс срещу неравенството“, подкрепен от Германия, Норвегия, Сиера Леоне и други, дава пример, който нациите да подкрепят.
  • Подход „публичното финансиране на първо място“ – отхвърляне на консенсуса от Уолстрийт. Правителствата трябва да отхвърлят частното финансиране като панацея за финансиране на развитието. Вместо това, правителствата трябва да инвестират в държавно ръководено развитие – за да осигурят всеобщо висококачествено здравеопазване, образование и социални услуги, и да проучат публично предоставяните стоки в сектори от енергетиката до транспорта.
  • Пълно преосмисляне на финансирането на развитието – облагане с данъци на свръхбогатите, възстановяване на помощта, реформиране на архитектурата на дълга и преминаване отвъд показателите за БВП. Донорите от Глобалния Север трябва спешно да обърнат посоката на катастрофалните съкращения на животоспасяващата помощ и да постигнат целта от минимум 0.7% Официална помощ за развитие (ОПР). Правителствата трябва да подкрепят усилията за нова конвенция на ООН за дълга и да подкрепят данъчната конвенция на ООН, надграждайки усилията на Бразилия от Г-20 за облагане с данъци на лицата с висока нетна стойност на богатството.

Бехар заявява:

„Съществуват трилиони долари, за да се постигнат глобалните цели, но те са заключени в частни сметки на свръхбогатите. Време е да отхвърлим консенсуса от Уолстрийт и вместо това да поставим обществеността на шофьорското място. Правителствата трябва да се вслушат в широко разпространените искания за облагане на богатите с данъци и да го съчетаят с визия за изграждане на обществени блага, от здравеопазване до енергетика. Обнадеждаващ знак е, че някои правителства се обединяват, за да се борят с неравенството. Повече други трябва да последват примера им като започнат от Севиля“.