• Поредицата „Да си построим град“ на Държавна агенция „Архиви“ разказва кои са българските и чуждестранни архитекти, оформили облика на градовете в нова България.
  • От чуждите майстори след Освобождението до българските проектанти на НДК и черноморските комплекси – това е историята на знаковите сгради и техните създатели.

Инициативата „Да си построим град“ на Държавна агенция „Архиви“ разкрива кои са архитектите, изградили градовете на нова България.

Началото: Чуждестранни архитекти след Освобождението

През 70-те години на XIX век София е имала толкова окаян вид, че в първите месеци след Освобождението се е обмислял въпросът дали градът да се развива на досегашното си място или да се изгради изцяло нов в съседство.

В същото време, крайдунавските градове вече са можели да се похвалят със сгради в европейски стил.

Първите професионални архитекти, които работят в новоосвободената държава, са предимно чужденци – австрийци, чехи и швейцарци. Сред тях се открояват имената на Антонин Колар, Йозеф Шнитер, Херман Майер и Фридрих Грюнангер.

Техните проекти поставят основите на модерния градски пейзаж. Пример за европейско влияние е и работата на италианеца Мариано Пернигони, който създава своя шедьовър в Пловдив – сградата на Централната гара.

Българската архитектурна школа между двете войни

Между двете световни войни мястото на чуждестранните проектанти постепенно се заема от българи, получили образованието си в чужбина.

Те внасят нов дух и национален прочит в архитектурата. Сред най-изявените имена от този период са:

  • Кирил Маричков
  • Пенчо Койчев
  • Наум Торбов
  • Йордан Йорданов
  • Сава Овчаров
  • Иван Васильов и Димитър Цолов
  • Георги Овчаров
  • Йордан Севов

Във Варна още преди войните работи завършилият в Мюнхен Дабко Дабков. Той е проектирал знакови за морската столица сгради като хотел „Лондон“, сградата на Търговско-индустриалната камара (днес Щаб на Военноморските сили, в сътрудничество с арх. Стефан Венедикт Попов) и Морската зоологическа станция с аквариум. Общо неговото портфолио наброява над 350 сгради.

Първите жени и неочаквани имена в гилдията

Интересен факт е, че писателят експресионист Чавдар Мутафов освен под диаболични разкази се е подписвал и под архитектурни чертежи.

По професия той е архитект и е проектирал училища, както и днешната сграда на Кърджалийската община.

В гилдията се появяват и първите жени. Елена Варакаджиева, заедно със съпруга си Генчо Скордев и колегата им Петко Цветков, проектира халите в няколко български града. Може би най-известното име обаче е на рано починалата Виктория Ангелова-Винарова (1902-1947).

Тя е първата жена, спечелила архитектурен конкурс в България през 1926 г. за сградата, в която днес се помещава Столичната библиотека на пл. „Славейков“. Винарова е и съавтор на Чавдар Мутафов за споменатата сграда на общината в Кърджали.

Архитектурата след 1944 г.: Монументализъм и новаторство

След 1944 г. продължават да работят архитекти като Георги Овчаров, Иван Васильов и Лазар Парашкеванов, чието дело са Софийската опера и стадион „Герена“.

Софийското Ларго се оформя от масивните сгради в сталинистки стил – Партийния дом, сега сграда на Парламента (арх. Пецо Златев), и Президенството, построено в средата на 50-те години за Министерството на електрификацията под ръководството на арх. Иван Данчов.

През 50-те и 60-те години се изграждат големите черноморски комплекси. Особено новаторски е подходът на арх. Николай Ненов, главен проектант на „Албена“, с характерните стъпаловидно оформени хотели, които осигуряват изглед към морето и изобилие от светлина.

Знаковата сграда на НДК в София е завършена през 1981 г. по проект на арх. Александър Баров и колектив.

Пет години по-късно, през 1986 г., Варна се сдобива със свой филиал на софийското НДК – Фестивалният и конгресен център на входа на Морската градина, проектиран от арх. Косю Христов.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google