Турция е продала или отдала назаем злато за 20 милиарда долара от началото на войната в Иран, при поредица от разпродажби на метала, които допринесоха за най-големия месечен спад в цената на златото от 2008 г. насам.

Централната банка на Турция е продала 52 тона злато между 27 февруари и 27 март, според анализ на консултантската компания Metals Focus, базиран на официални данни, с което нетните активи на централната банка на Турция намаляват до 440 тона - най-ниското им ниво от повече от две години.

Централната банка на Турция също така е организирала около 79 тона златни суапове през периода, които включват отдаване под наем на златни кюлчета за генериране на приходи и засилват натиска върху цените на метала чрез увеличаване на предлагането на пазара, докато се бореше да поддържа стойността на лирата, пише Financial Times. 

Според изчисления на FT, комбинираните продажби и суапове са на стойност близо 20 млрд. долара по текущи цени.

Глобалният енергиен шок и разрастващата се война в Близкия изток накараха все по-голям брой държави, включително Русия и Полша, да обмислят продажбата на злато, за да подкрепят валутите си или да подобрят фискалната си позиция.

Централната банка на Турция бе и сред световните централни банки, които продаваха американски държавни облигации в опит да подкрепят валутите си.

Въпреки че централните банки бяха основен двигател за многогодишното поскъпване на златото, което тласна цените до рекордно високи нива от над 5 500 долара за тройунция през януари, промяната в поведението им напоследък повлия на цените на метала, казват анализатори. През март цените паднаха с 11.5% като това бе най-лошият месец за златото от 18 години.

„Продажбите на централните банки са в основата на спада в цената с 1 000 долара през последните няколко седмици“, казва Ники Шийлс, анализатор в рафинерията MKS Pamp. „Пазарът винаги е приемал, че централните банки са предпазният механизъм... Но последните потоци от данни и официални изявления донякъде опровергават това.“

Темпът на продажбите на злато от страна на Турция се ускорява към края на март, като през седмицата, завършваща на 27 март, са продадени 31 тона, показват данните на Metals Focus.

„Централната банка на Турция държи 60 до 70 процента от резервите си в злато. Така че трябваше да продаде или размени част от него, за да набере необходимата доларова ликвидност“, казва Угур Гюрсеш, турски икономически коментатор, който преди време е работил в отдела за управление на златните резерви на банката.

„Ако 50 тона излязат на пазара на злато, това може да окаже огромно влияние върху цените“, казва Гюрсеш, който смята, че централната банка вече има достатъчна ликвидност и няма непосредствена нужда да продава повече злато.

Продажбите на злато подчертават решимостта на Турция да подкрепи лирата, тъй като валутната стабилност е централен елемент в повече от двегодишната кампания на страната за ограничаване на инфлацията, която в момента е 31%.

Нетните международни резерви на Турция са намалели почти наполовина до 46 милиарда долара от началото на войната с Иран, според изчисления, базирани на официални данни на Bürümcekçi Research and Consulting.

Продажбите също така илюстрират по-широка промяна в управлението на златните резерви от страна на световните централни банки.

Миналата година нетните покупки на злато от страна на централните банки възлизат на около 860 тона, което е спад с 20% спрямо предходната година, според данни на Световния съвет по златото (WGC), индустриална организация.

Тази година, освен Турция, сред известните продавачи е и Русия, която се е освободила от 15 тона през януари и февруари. Междувременно, ръководителят на полската централна банка наскоро предложи продажбата на злато, за да набере средства за отбрана, въпреки че правителството се противопостави на плана.

Пазарни участниците казват, че допълнителни продажби тази година биха могли да дойдат от страни вносителки на петрол, засегнати от енергийната криза, като Индия, или от държави от Централна Азия със значителни златни резерви.

Все по-голям брой централни банки също така избират да репатрират златото си, включително Франция, която миналата седмица заяви, че е приключила дългогодишна програма за репатриране и вече не държи злато в САЩ.

Не всички централни банки продават. Централната банка на Китайс купи 160 000 тройунции през март, което е най-голямата ѝ покупка от повече от година, според данни, публикувани във вторник.

Шаокай Фан, който отговаря за Азиатско-тихоокеанския регион в Световния съвет по златото, заяви, че ускорените покупки от страна на Китай може да отразяват желанието на страната да се възползва от по-ниските цени.

„Свидтели сме на това как централни банки заемат и двете страни в това движение в цените на златото в момента“, каза Фан. „Интересът към златото сред централните банки се е увеличил през последните няколко месеца, но това е двупосочно.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !