• Български научни институти и организации получават над 2.5 млн. евро европейско финансиране за иновативни проекти за опазване на Черно море.
  • С помощта на подводни дронове, изкуствен интелект и сателитни данни ще се извършва мониторинг на екосистемата, рибните запаси и замърсяването.
  • Финансирането е осигурено по програма Интеррег NEXT „Черноморски басейн“ 2021–2027.

Морски дронове, подводни роботи и изкуствен интелект се включват в усилията за изучаване и опазване на екосистемата на Черно море.

За целта български научни институти, университети, общини и неправителствени организации получават подкрепа от над 2.5 млн. евро европейско финансиране.

Средствата и високотехнологичното оборудване са осигурени по Програма Интеррег NEXT „Черноморски басейн“ 2021–2027.

Национален орган за управление на програмата у нас е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което предостави информацията за напредъка по проектите.

Високотехнологичен мониторинг на морската среда

Един от ключовите проекти е „ANEMONE PLUS“, по който Институтът по океанология към БАН (ИО–БАН) вече използва високоманеврен подводен дрон.

Той служи за екологични, археологически и батиметрични изследвания, като позволява подводно картографиране и взимане на проби на дълбочина до 350 метра.

Вече са проведени първите две експедиции – между нос Галата и устието на река Камчия, в района на нос Калиакра и Тюленово, както и по Южното Черноморие.

Целта им е наблюдение на морската фауна и събиране на проби за еДНК анализи, без да се увреждат видовете.

Паралелно с това Техническият университет – Варна и Асоциацията на черноморските общини разработват мрежа за мониторинг с изкуствен интелект.

По проект „EfxINNOs“, финансиран с близо 370 хил. евро, се изгражда система от автономни и дистанционно управляеми подводни апарати (AUV/ROV) и интелигентни буйове. Тяхната задача е да анализират биоразнообразието и човешкото въздействие върху морското дъно.

Иновации в изследването на биоразнообразието

Проблемът с цъфтежа на водорасли е във фокуса на проект „AlgaeRevive“ на стойност близо 550 хил. евро.

По него Фондация „Виа Понтика“ и Бургаският държавен университет използват комбинация от технологии – подводен робот Deep Trekker, плаваща станция в Бургаското езеро, изкуствен интелект и сателитни данни от програма „Коперник“. Целта е да се прогнозира развитието на водораслите и да се изследва наличието на тежки метали.

За проследяване миграцията на есетровите риби по проект „DINO-PATH“ (близо 500 хил. евро) ИО–БАН, Тракийският университет и Институтът по рибни ресурси маркират екземпляри с телеметрични устройства. Събраните данни се обработват с ГИС, машинно обучение и се визуализират чрез мобилно приложение.

Друг иновативен метод се прилага по проект „WatchReefFish“ (140 хил. евро), където учени от ИО–БАН извършват неинвазивно изследване на рифови риби.

Видовете се разпознават чрез анализ на екологична ДНК (eDNA) от водни проби, обработени с изкуствен интелект, което елиминира нуждата от улов.

Борба със замърсяването и подкрепа за рибарството

Контролът върху замърсяването с микропластмаси е цел на проект „LEARN4SEA“ (над 276 хил. евро).

Асоциацията за изследване и развитие на Черноморското крайбрежие и Община Шабла използват модифициран воден дрон, въздушен дрон и буйове за измерване на микропластмаси, нитрати и нефтопродукти във водата. Наблюдава се и качеството на въздуха при устието на р. Камчия и в района на пристанище Варна.

За устойчив риболов и оценка на рибните запаси работи Институтът по рибни ресурси – Варна. С 350 хил. евро по проект „TIMMOD-NEXT 6“ се изгражда лабораторна мрежа в 5 държави, която прилага автономни дронове, хидроакустика и дигитални инструменти в подкрепа на рибарството и аквакултурите.

Бургаската регионална туристическа асоциация пък картографира разпространението на морската трева и следи за морските отпадъци по проект „BlueC“ (147 хил. евро), използвайки ГИС, дистанционни методи и приложението Marine Litter Watch.

Плаващи лаборатории и международно сътрудничество

Сред интересните нововъведения са и плаващите лаборатории. Чрез проект „BLACKBOX“ (над 228 хил. евро) ИО–БАН внедрява автоматични системи FerryBox на борда на кораби по редовни линии. Тези системи измерват качеството на морската вода в реално време по време на плаване.

Всички проекти се реализират в активно трансгранично партньорство с организации от Румъния, Гърция, Турция, Украйна и Грузия за общо и устойчиво управление на черноморския регион.

Използвани технологии за опазване на Черно море:

  • Подводни дронове и роботи: за картографиране, вземане на проби и изследване на морското дъно.
  • Изкуствен интелект и машинно обучение: за анализ на данни, разпознаване на видове и прогнозиране на екологични процеси.
  • Сателитни данни и ГИС: за мащабно наблюдение на цъфтежа на водорасли и морска трева.
  • Екологична ДНК (eDNA): за неинвазивно идентифициране на рибни видове.
  • Автономни системи (буйове, FerryBox): за събиране на данни в реално време за качеството на водата.

Добави в предпочитани в Google