• Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозата си за растежа на световната икономика през 2026 г. до 3.1%, основно заради бума на инвестициите в изкуствен интелект (AI).
  • Въпреки това институцията предупреждава, че устойчивостта на икономиките е на изчерпване, а рисковете от инфлация, изчерпване на петролните резерви и прекомерен оптимизъм на финансовите пазари нарастват.

Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозата си за растежа на световната икономика през 2026 г., след като инвестициите, свързани с изкуствения интелект (AI), помогнаха да се компенсират част от последиците от рязкото поскъпване на енергията.

Въпреки това институцията предупреждава, че способността на икономиките да поемат нови сътресения може да се доближава до пределите си.

МВФ очаква световната икономика да нарасне с 3.1% през 2026 г. спрямо прогнозата от 3% през юли. Темпът обаче ще остане под отчетените 3.5% през миналата година. Прогнозата за 2027 г. се запазва без промяна на ниво от 3.4%.

Фондът очаква инфлацията през 2027 г. да достигне 4.1% при предишна прогноза от 3.9% през юли. Тогава институцията предвиждаше Ормузкият проток да бъде отворен отново до средата на юли, а условията да се върнат като цяло към нивата отпреди войната до март 2027 г. Прогнозата за инфлацията през настоящата година остава 4.7%.

„Световната икономика демонстрира устойчивост, но тази устойчивост достига своите предели“, заяви Силвана Тенрейро, икономически съветник и директор на изследователския отдел на МВФ, пред журналисти във вторник. Тя призова политиците да възстановят фискалния си капацитет и да укрепят сигурността на веригите за доставки.

Ормузкият проток и енергийният натиск остават ключови рискове

МВФ вече очаква Ормузкият проток да бъде отворен отново през март следващата година, а условията да се върнат към предвоенното състояние до октомври.

През септември износът на суров петрол от държавите в Персийския залив е достигнал средно 88% от нивата преди конфликта, след като корабоплаването се е активизирало, посочва институцията.

Новият доклад беше представен по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок тази седмица. Финансови министри и управители на централни банки от 191-те членки на фонда обсъждат геополитическото напрежение, нарастващия публичен дълг и развитието на изкуствения интелект.

Според МВФ инвестициите в AI са дали допълнителен тласък на търсенето, което е помогнало на икономическата активност през първата половина на годината да се представи по-добре от очакваното въпреки войната в Близкия изток и търговското напрежение.

Финансовите пазари също са останали сравнително спокойни. По оценка на фонда това може отчасти да се дължи на прекомерния оптимизъм около изкуствения интелект.

Досега икономиките са успявали да се справят с негативните сътресения благодарение на наличните буфери и способността си да се адаптират. Сред мерките са диверсификацията на източниците на гориво и използването на стратегически резерви, които са ограничили сътресенията на енергийните пазари вследствие на войната в Близкия изток.

Тази защита обаче бързо отслабва в краткосрочен план, предупреждава МВФ.

Глобалните петролни резерви се изчерпват с около 2.7 млн. барела дневно, което приближава пазара до нива, при които може да настъпят резки ценови движения. Ограниченията в енергоснабдяването също могат да отслабят инерцията, създадена от инвестициите в AI.

Допълнителен натиск оказват и нарастващите опасения относно състоянието на публичните финанси.

Тенрейро заяви, че паричната политика трябва да остане „достатъчно рестриктивна“, за да върне инфлацията към целевите равнища в разумен срок. Тя подчерта и значението на независимостта на централните банки в условията на засилващ се натиск върху правителствата да осигуряват финансиране.

Световният растеж става все по-неравномерен

Икономическият растеж се концентрира във все по-малък брой държави. В момента 32 икономики формират 95% от глобалния растеж спрямо 54 през април.

Страните с ограничена експозиция към сътресенията в предлагането, породени от войната, и със силно участие във веригите за доставки на AI успяват да запазят или да засилят икономическата си динамика.

Тайван се очаква да отчете растеж от 10.7% през тази година, а Южна Корея – от 3.3%. За сравнение, южнокорейската икономика нарасна с 1.1% през 2025 г. Увеличението на прогнозата се обяснява с търсенето на полупроводници.

За САЩ МВФ предвижда икономически растеж от 2.3% както през 2026 г., така и през 2027 г. Сред факторите за това са частното потребление, фискалната политика и инвестициите в технологии.

За разлика от тях държавите, които внасят енергия, но не участват съществено във веригите за доставки на технологичния сектор, са изправени пред по-високи разходи за внос, по-ниски реални доходи и по-малко възможности за бюджетна подкрепа.

Еврозоната се очаква да отчете растеж от едва 1.1% през тази година заради по-високите енергийни разходи и слабото потребителско доверие.

Близкият изток и Централна Азия се очаква да регистрират свиване на икономиката с 0.3% през 2026 г. Бахрейн, Ирак, Кувейт и Катар са изправени пред двуцифрени спадове, последвани от двуцифрени увеличения през 2027 г.

Китай забавя темпото, Индия остава най-бързо растящата голяма икономика

Китайската икономика се очаква да нарасне с 4.5% през 2026 г. и с 4% през 2027 г. По-високите цени на петрола и структурните проблеми ще продължат да оказват натиск върху активността.

Растежът през второто тримесечие е достигнал 4.3% – под очакванията на фона на слабото потребление и проблемите в сектора на недвижимите имоти, които са компенсирали част от положителния ефект от силния износ.

Индия остава най-бързо растящата голяма икономика в света. МВФ прогнозира увеличение на БВП от 7% както през 2026 г., така и през 2027 г.

Това представлява повишение на прогнозите спрямо юли с 0.6 процентни пункта за 2026 г. и с 0.3 процентни пункта за 2027 г. Основните двигатели са силното вътрешно търсене, активността в сектора на услугите и инвестициите, свързани с изкуствения интелект.

„Световната икономика не просто забавя или ускорява растежа си. По-скоро растежът се преразпределя между държавите в зависимост от изложеността им на сътресенията в предлагането, породени от войната, и силата на търсенето, свързано с AI“, посочва МВФ.

Бумът на AI носи и рискове за финансовите пазари

Макар изкуственият интелект да подкрепя икономическата устойчивост, инвестиционният бум в сектора допринася и за инфлационния натиск и финансовата уязвимост, предупреждава фондът.

Става дума за мащабен шок в търсенето, при който огромни инвестиции се насочват към полупроводници, центрове за данни и производство на електроенергия, преди да са се проявили широкообхватни подобрения в производителността.

Според МВФ евентуална промяна в оценките за рентабилността на инвестициите в AI и потенциала им да повишават производителността може да доведе до рязко свиване на прекомерните инвестиции и значителна корекция на фондовите пазари.

Фондът предупреждава, че ако очакваните ползи за производителността от изкуствения интелект не се материализират, американските акции могат да поевтинеят с 20%.

При подобен сценарий глобалният икономически растеж през 2028 г. може да се окаже с 1.1 процентни пункта под базовата прогноза на МВФ, а в Азия отклонението може да достигне 1.7 процентни пункта.

Нарастващият публичен дълг ограничава възможностите на правителствата

Доходността по референтните държавни облигации на развитите икономики се е повишила до най-високи равнища от десетилетия. Причините включват възобновения инфлационен натиск, очакванията за бъдещата траектория на лихвените проценти и опасенията за състоянието на публичните финанси.

Натискът се засилва и от технологичните компании, които заемат средства, за да финансират инвестициите си в AI.

МВФ прогнозира, че публичният дълг на развитите икономики ще достигне 115% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2031 г. спрямо 108% през 2025 г.

При развиващите се и нововъзникващите икономики се очаква съотношението да нарасне от 74% на 84% от БВП.

Бюджетните дефицити преди плащането на лихви в най-големите икономики остават значително по-високи спрямо нивата преди пандемията. В същото време правителствата са изправени пред по-високи реални лихвени проценти и по-кратки матуритети на дълга, докато натискът за увеличаване на разходите за отбрана се засилва.

Възстановяването на фискалния капацитет става „все по-неотложно“, посочва МВФ.

Институцията призовава правителствата да ограничат подкрепата за домакинствата, засегнати от по-високите цени на енергията и храните, до мерки, които са временни, целенасочени и не водят до изкривяване на икономическите стимули.

Рискът от ново ускоряване на инфлацията се увеличава

Моделите на МВФ показват, че вероятността глобалната инфлация да надхвърли 5% през 2027 г. е около 35%. През април оценката е била 30%.

Фондът предупреждава, че рисковете за икономическите перспективи продължават да са изместени в негативна посока.

Така, въпреки подкрепата от инвестициите в изкуствен интелект и по-добрите от очакваното резултати на част от икономиките, световният растеж остава изложен на съчетание от енергийни сътресения, инфлационен натиск, висока задлъжнялост и риск от корекция на финансовите пазари.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google