• Европейската комисия предлага създаването на Европейски съвет за сигурност за бърза реакция при хибридни атаки като кибернападения и саботажи.
  • Новият орган цели да преодолее бавното вземане на решения в ЕС и да допълни, а не да замества НАТО. Инициативата обаче повдига въпроси за правомощията му, отношенията с Алианса и правилата за гласуване.

Европейската комисия предлага създаването на Европейски съвет за сигурност (ESC) в отговор на зачестилите хибридни атаки, свързвани с държавни структури, включително кибератаки и саботажи.

Идеята е новият формат да преодолее традиционното забавяне на европейските институции при вземането на решения в кризисни ситуации. Според предложението той ще разчита на механизъм за противодействие на хибридни заплахи – подход, който председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя като „план за действие срещу хибридни заплахи“.

В речта си за състоянието на Европейския съюз през 2026 г. Фон дер Лайен подчерта, че новите механизми трябва да бъдат напълно съгласувани с НАТО и да допълват дейността на Алианса, а не да го заменят.

На конференцията Euronews Defence & Space Summit европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс също заяви, че Европейският съвет за сигурност няма да бъде насочен срещу НАТО, а ще има точно обратната цел.

„Това е начин да направим Европа по-силна, което ще направи и НАТО по-силен“, посочи той.

Инициативата включва три основни елемента. Първият е самият Европейски съвет за сигурност – гъвкав политически форум, който ще разшири формата на срещите на върха на ЕС чрез включването на ключови партньори извън Съюза.

Вторият е Протоколът за извънредна сигурност, който предвижда държавите членки да се събират незабавно, когато някоя от тях е изправена пред хибридна заплаха.

Третият е специален фонд за стратегически отбранителни способности, насочен към съвместни инвестиции в противовъздушна отбрана, киберсигурност и космически системи.

Каква е целта на ЕС?

Европейският съюз иска чрез новия формат да преодолее съществен недостатък на европейската отбранителна архитектура – нейната фрагментираност и бавното вземане на решения.

Хибридната война, подкрепяна от държави, включва враждебни действия в т.нар. сива зона – саботажи срещу инфраструктура, кибератаки и навлизане на дронове. Тъй като подобни операции остават под прага на конвенционалния военен конфликт, те не задействат автоматично механизмите за колективна отбрана на НАТО.

„Идеята получи нов тласък на фона на нарастващите съмнения относно готовността на САЩ да спазват гаранцията за сигурност по член 5 на НАТО и опасенията, че Вашингтон може да блокира политическите решения или да възпрепятства оперативното командване в Алианса. Затова европейските алтернативи трябва да бъдат укрепени“, коментира Стивън Блокманс, заместник-директор на Международния център за отбрана и сигурност.

Предложеният Европейски съвет за сигурност трябва да отговори на три основни проблема.

Първо, той цели да заобиколи блокирането на решения в ЕС заради изискването за единодушие, като се използва гласуване с квалифицирано мнозинство, за да се предотврати парализиране на външната политика чрез вето.

Второ, Протоколът за извънредна сигурност трябва да изпълнява функция, сходна с тази на член 4 от договора за НАТО, като събира държавите членки за координиране на реакцията при немилитарни кризи.

Трето, форматът предвижда включването на партньори извън ЕС, сред които Обединеното кралство, Украйна, Норвегия и Канада. Така временните коалиции за реакция при конкретни кризи могат да се превърнат в постоянна рамка за сътрудничество в областта на сигурността.

Инициативата се вписва в дългосрочната цел на ЕС за стратегическа автономия и изграждане на по-самостоятелен Европейски отбранителен съюз.

През следващото десетилетие блокът цели да намали зависимостта си от американската военна логистика чрез обединяване на фрагментирания европейски отбранителен сектор и улесняване на съвместните обществени поръчки и производството на отбранителна техника.

Какво предвижда предложението?

Европейският съвет за сигурност трябва да осигури постоянен форум за управление на кризи през цялата година.

„Идеята е да има специално посветени срещи на Съвета на ЕС под формата на Европейски съвет за сигурност, така че въпросите на сигурността и отбраната да се обсъждат по-структурирано, отколкото е възможно в рамките на обичайните заседания на Съвета на ЕС“, обяснява Луиджи Скациери, старши анализатор в Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС.

Целта е да се засили политическата координация по въпросите на отбраната и сигурността и да се осигури стратегическа визия в дългосрочен план. Във формата ще участват европейски лидери и международни партньори, включително Украйна, Канада, Норвегия и Обединеното кралство.

Новият орган би трябвало да позволява и по-бързо планиране и осъществяване на отбранителни реакции, включително срещу нарастващия брой хибридни и неконвенционални военни заплахи.

„Европейският съвет за сигурност би запълнил празнината между установяването на заплаха и решението какво ще предприемат европейците“, коментира Йонела Мария Чолан, изследовател в областта на сигурността и отбраната в Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“.

Предложеният Протокол за извънредна сигурност, моделиран по член 4 от договора за НАТО, ще позволява на държавите да поискат консултации, ако смятат, че сигурността, териториалната им цялост или политическата им независимост са застрашени. Целта е да се координира обща реакция.

Според Чолан протоколът няма да замени член 42, параграф 7 или член 222 от договорите на ЕС, които предвиждат задължения за държавите членки при въоръжена агресия или терористични атаки срещу друга страна от Съюза.

Вместо това той ще осигури по-ранна възможност за политическа реакция, ще задейства извънредна среща и ще позволи да се прецени дали ситуацията изисква национални мерки, използване на кризисните инструменти на ЕС, консултации в НАТО или, при най-тежките сценарии, позоваване на съответна договорна разпоредба.

Европейският съвет за сигурност и НАТО

Предложеният Европейски съвет за сигурност не трябва да изземва функциите на НАТО. Замисълът е той да може да действа независимо от Вашингтон, като същевременно Алиансът остане централната рамка за колективна отбрана.

Според Скациери разделението на функциите е ясно: „По същество НАТО осигурява колективната отбрана, а този Европейски съвет за сигурност няма да изпълнява такава функция“.

НАТО отговаря за колективната военна отбрана по член 5, докато новият европейски формат ще се съсредоточи върху хибридните заплахи и действията в сивата зона. Протоколът за извънредна сигурност ще позволява незабавни консултации по въпросите на сигурността, без да е необходимо първо да се разчита на САЩ.

„Става дума за санкции, за това как да се приоритизират ограничените средства на ЕС и как да се събере малко по-различна група държави, които не се срещат заедно във формат на НАТО, включително членки на ЕС, които не са част от Алианса“, посочва Скациери.

Въпреки официално заявеното допълване на двете структури инициативата поражда опасения сред някои държави членки, включително Естония. Притесненията са, че новият орган може да дублира функциите на НАТО.

Паралелните системи за предупреждение и консултации могат да създадат бюрократично объркване, а изключването на САЩ от определени формати може да увеличи напрежението.

Скациери обаче смята, че рискът от дублиране е ограничен, тъй като двете структури ще използват различни инструменти и ще изпълняват различни функции.

„В институциите винаги съществува известна конкуренция за правомощията. НАТО например може да се запита дали ЕС създава Европейски съвет за сигурност, за да обсъжда същите въпроси. Според мен рискът е малък, защото всичко това ще се разглежда през инструментариума на ЕС“, казва той.

Блокманс смята, че по-амбициозният вариант на Европейския съвет за сигурност в крайна сметка ще трябва да свърже политическите решения с реалните военни способности.

„Той трябва да бъде съвместим с НАТО и Европейския съюз. Това би предполагало междуправителствено споразумение, което да предвижда участието например на генералния секретар на НАТО, както и на председателя на Европейската комисия и председателя на Европейския съвет“, обяснява експертът.

Правомощията на новия орган все още не са изяснени

Според Блокманс предложението на Европейската комисия не решава проблема с изискването за единодушие при вземането на решения нито в НАТО, нито в Съвета на ЕС.

„Нов орган, съставен от държави със сходни позиции и висока степен на доверие помежду им, би могъл да преодолее тези блокажи при вземането на решения. Разбира се, може да се предположи, че и в този орган решенията ще се вземат на основата на консенсус“, посочва той.

Скациери също не смята, че Европейският съвет за сигурност непременно ще ускори вземането на решения.

Според него структурата не може да съществува като самостоятелен правен орган и следователно няма да може да приема обвързващи решения, каквито приема Съветът на ЕС.

Именно наличието на реални правомощия за вземане на решения обаче е от ключово значение за легитимността на новия формат. Според Блокманс това би осигурило и демократична гаранция чрез националните парламенти на участващите държави и би позволило реална промяна в европейската политика за сигурност и отбрана.

Все още не са определени и структурата, и съставът на органа. Освен Обединеното кралство, Норвегия, Канада и Украйна, според Блокманс няма пречка към инициативата да се присъединят и Южна Корея или Япония.

ЕС ще трябва да изясни и как държавите членки ще участват заедно с международните партньори, каква тежест ще имат в дискусиите и дали ще разполагат с по-голямо влияние от страните извън Съюза.

„Не е ясно дали трябва да се възпроизведе модел, подобен на Съвета за сигурност на ООН, с две категории членове – постоянни и ротационни“, коментира Блокманс.

За да бъде ефективен, Европейският съвет за сигурност ще се нуждае и от практически военни способности. Сред тях са съвместими с НАТО и ЕС командни структури, специален бюджет за отбрана и многонационални европейски отбранителни сили.

Без такива ресурси новият орган би могъл да взема политически решения, но няма да разполага със средствата да ги превръща във военни операции, предупреждава експертът.

Какво мислят държавите членки?

Европейската комисия все още не е представила официално предложение, а националните правителства не са били помолени да одобрят подробен план. Затова засега не е ясно кои държави ще подкрепят инициативата и кои ще се противопоставят.

Според Чолан обаче могат да бъдат очертани някои потенциални поддръжници.

Италия вероятно би се присъединила към инициативата, тъй като подкрепя по-тясното европейско сътрудничество в отбраната и идеята за единен представител на ЕС в преговорите за мир в Украйна. Испания също по принцип подкрепя задълбочаването на общата европейска отбрана.

Германия и Франция вече са предложили координиран подход към отбраната чрез Европейски съвет за сигурност в декларацията от Мезеберг от 2018 г., озаглавена „Обновяване на европейските обещания за сигурност и просперитет“.

По думите на Чолан правителствата, свързани с Европейската народна партия (ЕНП), като цяло се очаква да бъдат по-склонни да подкрепят инициативата.

Съпротивата вероятно ще дойде от държави, които се опасяват, че могат да загубят националното си право на вето по въпросите на външната политика и отбраната, да бъдат изтласкани в периферията от по-влиятелни членки или да допринесат за отслабване на трансатлантическите отношения.

Предизвикателството пред ЕС ще бъде да изгради механизъм, който позволява по-бърза и координирана реакция на хибридни заплахи, без да създава паралелна структура с неясни правомощия. Дали Европейският съвет за сигурност ще се превърне в ефективен инструмент, ще зависи от конкретните му функции, правилата за вземане на решения и способността на държавите да превръщат политическата координация в реални действия.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google