Може ли алуминият да стане „шампион“ в опаковането?

В лондонски център за изследвания и разработки са подредени алуминиеви кутии, които обаче не съдържат напитки.

Те са предназначени за тоалетни принадлежности - шампоан, душ гел и сапун за ръце; подправки - например кетчуп; и домакински почистващи препарати.

Изследователският център е на стартъпа Meadow, разработил нова система за опаковане. Идеята е да се преместят продуктите, които в момента са опаковани в пластмаса, в алуминиеви кутии.

Основателите на стартиращата компания вярват, че това може да бъде следващата голяма стъпка в намаляването на количеството пластмасови опаковки по света, благодарение на високия процент на рециклиране на алуминиевите кутии, в сравнение с пластмасовите - 81% срещу 52%, според данни от Националната база данни за отпадъци от опаковки на САЩ.

Meadow променя типичното алуминиево кенче за напитки, така че да бъде оборудвано с всякакви опции за дозиране. В зависимост от съдържанието, може да разполагате с помпа, капачка с пулверизатор, винтова капачка или други опции.

Самото кенче има запечатан капак и набръчкани краища, за да е ясно, че съдържанието не е за пиене. Когато е празно, то може да бъде рециклирано и заменено с ново.

Производителят на алуминиеви кутии Ball, който вече предлага рециклируеми алуминиеви опаковки за шампоани и лосиони, е инвестирал в Meadow и ще предложи системата на големите марки за лична хигиена, с които работи.

„Осъзнахме, че най-зеленият контейнер вече съществува - алуминиевата кутия. Затова си помислихме какво трябва да направим, за да я внедрим в нови индустрии?“, казва Виктор Люнгберг, съосновател и главен изпълнителен директор на Meadow, който е базиран в Стокхолм, Швеция.

Най-големите производители на алуминий в света

Безкрайно рециклируем

Алуминият се счита за безкрайно рециклируем, в сравнение с пластмасата, която губи качеството си след многократно рециклиране.

Също така е по-лек от стъклото, така че енергията, необходима за транспортиране на алуминиеви кутии, е значително по-малка от тази, изразходвана за стъклените бутилки.

Винената индустрия вече е изпробвала алуминиеви бутилки в пълен размер, като био марката Vinca ги пусна на пазара през март чрез Tesco. Тази година Aldi предложи и собствено вино в алуминиева бутилка.

Повече индустрии са готови да направят този скок, тъй като новите разпоредби на ЕС за опаковките и отпадъците влизат в сила през януари 2030 г., според които всички опаковки трябва да бъдат поне 70% рециклируеми.

До 2038 г. минималното ниво на рециклируемост на опаковките ще скочи до 80%.

Но какво може да възпрепятства алуминия?

Производството на нов алуминий е енергоемко. Необходима е почти два пъти повече енергия, отколкото за стъклото.

Цената определено е фактор, според Марк Лансли, собственик и главен изпълнителен директор на Broadland Drinks, която доставя алуминиевото бутилирано вино на Aldi и планира да пусне на пазара още едно подобно през тази година.

Алуминият, обяснява той, е с една трета по-лек от стъклото, спестявайки около 900 грама емисии на CO2, но е четири пъти по-скъп.

Той признава, че поема допълнителните разходи заедно с Aldi в името на иновациите, но казва, че по-широкото разпространение на алуминия зависи от намаляването на цената му.

„Трябва да преодолеем тази цена. Трябва да продадем предимствата и по-добре да обясним по-ниския въглероден отпечатък, който алуминият има“.

Потребителите също ще трябва да се адаптират към различно изглеждащите опаковки.

Лансли посочва, че винената индустрия вече се е справила с това предизвикателство, когато е въвела винтови капачки, но що се отнася до опаковките, има някои ситуации, в които само стъклена бутилка вино ще свърши работа.

„Алуминиевите бутилки са по-леки и не се чупят, така че са много по-подходящи за пикник или край басейна. Но тогава се появява традицията и това, с което хората са свикнали. Може би отваряте бутилка вино, за да празнувате с приятели или като награда и релаксация. Стъклената бутилка вино е вградена в тази култура“.

Много от това, което потребителите свързват с любимите си марки, е било умишлено продиктувано от тях и промяната може да изисква много убеждаване, отбелязва Джейми Стоун, експерт по опаковки в глобалната консултантска компания за иновации PA Consulting.

„Големите марки са прекарали десетилетия и са инвестирали милиарди в „обучение“ на клиентите относно отличителните опаковки - помислете за емблематичната бутилка кетчуп Heinz или соевия сос Kikkoman“, посочва Стоун, който е базиран в Лондон.

„Алуминият не може лесно да прави оформени опаковки. Това е предизвикателство, когато формата е ключова част от идентичността на марката и разпознаваемостта на потребителите. Помислете колко много ежедневни продукти - като сосове, шампоан, препарат за миене на съдове или овлажнители - разчитат на стискащи се опаковки. Алуминият, бидейки твърд, премахва тази функционалност. В много категории потребителите искат да видят продукта, който купуват, независимо дали е цветът на сок, консистенцията на лосион или гъстотата на сос. Непрозрачността на алуминия премахва тази визуална връзка.“

Марк Армстронг е директор Дизайн в креативната агенция Marks, която е проектирала опаковки за Starbucks. Той казва, че една от причините, поради които алуминиевите опаковки не са се превърнали в норма, е, че производителите имат отдавна установени линии за пластмасови опаковки.

Те биха изисквали значителна модификация или подмяна, за да се обработва алуминий, на висока цена. И повечето хранителни алуминиеви опаковки се нуждаят от вътрешни лакови или полимерни покрития, които също трябва да отговарят на насоките за рециклиране, добавя Армстронг.

„Алуминият е може би шампион по рециклируеми материали. Но опциите за дозиране и повторно запечатване често разчитат на вторичен пластмасов материал. Това компрометира рециклируемостта за потребителите, ако изисква от тях да отделят материалите за рециклиране, което значително отслабва привлекателността“.

Иновациите в устойчивостта на пластмасата също не могат да бъдат пренебрегнати - от разработването на видове, които могат да се рециклират безкрайно, до такива, които са биоразградими.

Поради тази причина Джейн Парамор, ръководител на отдела за устойчиви опаковки в консултантската компания за устойчивост Anthesis, твърди, че пластмасата все още може да се окаже предпочитана опаковка за марките.