Оказва се, че най-неотложната опасност, свързана с развитието на изкуствения интелект, няма да е способността му да замества работни места, а потенциалът му да причини когнитивен спад за човечеството, или, с други думи, затъпяване.
До този извод са стигнали изследователи на американския технологичен гигант Microsoft и университета Carnegie Mellon. В проучването си те изследват ефектите на AI инструментите върху критичното мислене.
Учените са установили, че колкото по-уверени са хората в способностите на AI да изпълнява определени задачи, толкова по-малко умения за критично мислене използват.
Те са склонни да оставят критичното мислене на ChatGPT, вместо да го направят сами и да укрепят когнитивните си способности. Според експертите:
"Използвани неправилно, технологиите могат наистина да доведат до влошаване на когнитивните способности, които трябва да бъдат запазени. Иронията на автоматизацията е, че механизирайки рутинните задачи, лишавате потребителя от възможността да упражнява своята преценка и да укрепва когнитивната си мускулатура. Така те остават неподготвени, когато възникнат изключения и не могат да разчитат на изкуствения интелект и машините".

Те са анкетирали 319 души, работещи със знания, данни или информация, за да разберат доколко са уверени във възможностите на AI и колко критично мислене използват, когато използват езиковите модели за изпълнение на задачи.
Критичното мислене е разпределено в шест категории:
- знание,
- разбиране,
- прилагане на идеи в реалния свят,
- анализ,
- синтез,
- оценка.
Анкетираните специалисти са използвали AI инструменти, като ChatGPT, поне веднъж седмично и са дали 936 примера за това как са ги интегрирали в работата си - от търсене на факти до обобщаване на текст.
Те основно използват критично мислене, за да задават ясни подкани към AI, да ги прецизират и да проверяват отговорите във външни източници.
Шестима от седемте изброени изследователи са свързани с Microsoft Research - изследователския филиал на компанията, създаден през 1991 г. Microsoft има дълбоки интереси в AI, като инвестицията му в създателя на ChatGPT OpenAI възлиза на близо $14 милиарда.
Технологичният концерн планира да похарчи $80 милиарда за AI центрове за данни през фискалната година, приключваща през юни.
Изследователите предупреждават, че AI може да направи работните места по-ефективни, но в същото време той може да намали критичната ангажираност, особено при рутинни задачи. В изследването се посочва още:
"Това поражда опасения относно дългосрочната зависимост и намалената способност за решаване на реални проблеми“.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Октоберфест 2026: Всичко, което трябва да знаете за бирения фестивал в Мюнхен
- Пореден случай: Google Gemini хакнал компютърни системи по време на тест за киберсигурност
- Със състояние от 7.1 млрд. долара: Българин влезе в Топ 10 на най-младите милиардери в САЩ
- Yettel защити титлата си на „Най-добър работодател“ в телеком сектора
Калкулатори
Най-ново
iPhone 18 Pro и Pro Max са в България: A1 отчита рекордни продажби въпреки по-високите цени
преди 11 часа12 дипломи от Харвард, Йейл, Станфорд и Оксфорд и бизнес за $600 млн.: Кой е Джейми Бийтън?
преди 11 часаБизнесът зад лайковете: Теди Шишкова за парите, алгоритмите и моралните граници в инфлуенсърството
преди 11 часаРай за гмуркачи: Островът с уникална подводна пътека сред 250 вида риби
преди 11 часаСтроят луксозен курорт от бамбук в джунглата с площ два пъти колкото Монако
преди 11 часаЦените на зеленчуците на едро се покачват, краставиците с най-голям скок
преди 12 часаПрочети още
„Йотова ми прозвуча грозно и арогантно“! Говори проф. Коста Костов
darik.bgПетроханци vs. наркотрафиканти? Не! Говори Свилен Ноев
darik.bgКирил Вълчев - кандидат за вицепрезидент, избран от Йотова!
darik.bgНай-красивият аксесоар на наградите "Еми" - с помпа за кърма на червения килим Тейлър Кокс превърна майчинството в част от визията си
9meseca.bg