• Членът на УС на БНБ Любомир Каримански очерта основните глобални рискове пред икономиката по време на INVESTOR FINANCE FORUM.
  • Според него светът навлиза в GZERO ера – липса на глобално лидерство, което води до разпокъсаност и повече конфликти.
  • Той акцентира върху нарастващия глобален дефицит, ролята на изкуствения интелект и предизвикателствата пред паричната и фискалната политика.

Геополитическите рискове и липсата на глобално лидерство са в основата на съвременните икономически предизвикателства, като влияят пряко върху устойчивостта, към която се стремим.

Светът навлиза в т.нар. GZERO ера – епоха без ясно изразени глобални лидери, което води до по-голяма разпокъсаност и затруднено взимане на решения.

Това заяви Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка, по време на форума INVESTOR FINANCE FORUM.

Липсата на глобално лидерство и новите конфликти

Според Каримански липсата на глобално лидерство означава повече конфликти на различни места по света, които ще влияят с различна сила върху икономиките на всяка страна, включително и в рамките на Европейския съюз.

„Виждаме вече, че и САЩ със вътрешните си проблеми създават достатъчно много празноти в глобален мащаб, които веднага биват запълнени от страни, като Китай, дори вече Индия напредва много бързо“.

Тези регионални конфликти имат асиметрично отражение върху енергийния сектор и доставките, което обяснява защо цените на петрола, газа и суровините са постоянен акцент в дебатите.

Това е ключово и при определянето на паричната политика, която, според Каримански, трябва да се движи в синхрон с фискалната.

Глобалният дефицит – аларма за икономиките

Едно от най-големите икономически предизвикателства е нарастващият глобален дефицит.

Любомир Каримански предупреди, че се очаква до 2029–2031 г. той да надхвърли 100% от световния БВП за първи път след Втората световна война.

„Това трябва да ни бъде като аларма, за да можем да синхронизираме фискалната с паричната политика. Изключително важно нещо“.

Проблемът е особено остър за Европа, където има централизирана парична политика (в лицето на ЕЦБ), но местни фискални политики във всяка държава.

Това създава риск от липса на синхрон, който е нужен за овладяване на дефицита, смята експертът.

Ролята на изкуствения интелект и пазара на труда

Изкуственият интелект (ИИ) е друг фактор, който носи както притеснения, така и възможности.

Каримански отбеляза, че изчислителната мощ на ИИ вече е достигнала 10 на 27-а степен, което повдига въпроса дали регулациите могат да бъдат адекватни на хилядите алгоритмични комбинации, които той може да генерира.

Той отправи и риторичен въпрос докога правителствата ще избягват да използват изкуствения интелект за оптимизация и ефективност.

Според него, преди да се възползват от ИИ, държавите трябва да се научат да структурират данните си правилно, за да могат те да бъдат използвани в отворени, затворени или споделени системи.

Пазарът на труда също е от съществено значение, тъй като реализацията на човешкия капитал е в основата на икономическия растеж и конкурентоспособността, смята Каримански.

Геополитическите конфликти и влиянието им върху енергетиката

Членът на УС на БНБ се върна на темата за геополитическите рискове, като подчерта, че те са в основата на инфлацията, тъй като влияят на фискалната политика.

Той даде пример с перспективите пред конфликта между САЩ и Иран, където според анализи на Евразийската група, както и на американска консултантска компания, най-вероятният сценарий (60%) е запазване на настоящата патова ситуация.

Вероятността за ескалация се оценява на 25%, а за ограничено споразумение – на 15%, като последната намалява с всеки изминал ден.

Отношенията между Саудитска Арабия и хутите също са ключов риск, който в България често се пренебрегва. Възможността за пълномащабна война може да тласне цената на петрола сорт „Брент“ в диапазона 110–130 долара за барел.

Предизвикателствата пред България: Инфлация и конкурентоспособност

За България един от основните проблеми е спадащата конкурентоспособност, както показва и последният икономически преглед на БНБ.

„Конкурентоспособността в България в последните години пада и то драстично", обясни Каримански.

"Първо, индексът на производителност е много слаб, и второ - нашите стоки няма как да бъдат конкурентоспособни на фона на продължаващото покачване на възнагражденията, което не отговаря на производителността на този етап“.

Той предупреди, че ако тази политика на захранване на възнагражденията чрез дефицити продължи, негативната тенденция няма как да бъде пресечена.

Относно лихвените проценти, Каримански очаква ЕЦБ да ги покачи с 0.25% на 17 декември в отговор на растящите цени на петрола и инфлацията в Европа, която може да достигне 4.1% до края на годината.

Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка, по време на INVESTOR FINANCE FORUM

Ключови макросистеми и бъдещи рискове

В заключение Любомир Каримански очерта няколко ключови предизвикателства, които ще доминират икономическия дневен ред:

  • Връзката между макросистемите – Той наблегна на необходимостта да се следи отблизо връзката между енергетика, изкуствен интелект и отбрана и сигурност. Енергетиката е суровината за ИИ, ИИ захранва разработките в отбраната, а отбраната трябва да гарантира киберсигурността.
  • Дигитална оперативна устойчивост – Оценката на киберрисковете и тези, свързани с трети доставчици, е от изключително значение.
  • Устойчивост и климатични рискове – Финансирането на устойчиви бизнеси ще става все по-важно за банките, които ще оценяват фактори, като замърсяване, при взимане на кредитни решения.
  • Рискове от регулаторен преход – Способността на регулаторите да бъдат адекватни на бързо развиващите се технологии е ключово предизвикателство.

Добави в предпочитани в Google