От плажовете на Северна Каролина до рифовете на Бермудските острови, мощни бури разкриват отдавна изгубени останки от кораби – и не е нужно да сте професионален водолаз, за да ги откриете.

С настъпването на сезона на ураганите по източното крайбрежие на САЩ и в Атлантическия океан, жителите се подготвят за наводнени улици и разрушени брегове.

Но за водолази, гмуркачи и дори за обикновените плажуващи, бурите могат да разкрият нещо необикновено: вековни корабокрушения, отдавна потънали морски съкровища и други предмети, които биха могли да променят разбирането ни за историята.

В щатите Северна и Южна Каролина и на Бермудските острови, чиито брегове са сред тези с най-голям брой корабокрушения в света, ураганите разкриват отдавна изгубени корабни корпуси, артефакти и товари.

Морски археолози се надпреварват да каталогизират и защитят тези открития, но все по-често обикновените пътешественици са сред първите, които попадат на мястото.

Крайбрежието на Северна Каролина, отдавна известно като „Гробището на Атлантика“, е осеяно с над 1 000 известни корабокрушения - от кораби от Гражданската война до германски подводници.

Междувременно, Бермудските острови са разположени върху коралова платформа, която е потопила над 300 кораба от 16-и век насам, което прави „Бермудския триъгълник“ една от най-гъстите зони за корабокрушения в света.

„Това е остров на корабокрушенията“ и винаги е бил такъв, казва Филип Ружа, назначеният от правителството на Бермудските острови пазител на останките от кораби.

Той обяснява, че тъй като на острова няма коренно население или природни ресурси, всеки кораб, който е идвал на острова, „е бил като мини-Walmart“, носейки всичко необходимо. В продължение на векове бермудците са спасявали тези останки от кораби, натоварени с безценни материали.

Сега Ружа е натоварен със защитата на повече от 40 отворени за обществеността останки от кораби, както и с картографирането, каталогизирането и изучаването на стотици други. По време на урагани и големи бури, вълни и ветрове могат да преместят цели останки от кораби, разкривайки съкровищата вътре.

„След ураган трябва да погледнете отново всяко корабокрушение, което си мислите, че познавате. Това е смесица от очакване и малко тревога.“

Ружа работи с местни водолазни центрове, за да наблюдава обектите и да докладва за нови находки, което означава, че сертифицираните водолази, посещаващи ги по време на сезона на ураганите, приблизително от юни до ноември, може да са първите, които ще зърнат артефакти, невиждани от векове.

Той казва, че всичко - от стара обувка до консерва с аншоа, би могло да помогне на екипа му да идентифицира корабокрушение.

„Имахме един счетоводител, който обичаше да се гмурка за омари, но веднъж просто се натъкна на корабокрушение на вътрешния риф. Оказа се, че това е корабът Justice, потънал през 1950 г."

Дори няма нужда да се гмуркате

За откритията обаче не винаги е необходима кислородна бутилка. В Северна Каролина много скорошни открития са били направени под плажни дюни. Останки от кораби или са се разбили там преди векове и са били заровени от движещ се пясък, или са били изхвърлени на брега след бури.

„Има случаи, в които хората разхождат кучето си по плажа и виждат скелета на кораб, стърчащ от дюната след буря“, казва Стивън Аткинсън, експерт по корабокрушения и археология в отдела за подводна археология на Северна Каролина.

Такъв е случаят с останките от кораба Corolla, открити от местен жител, който забелязал оголени части от корабен корпус след силен вятър. Намерените наблизо златни монети датират от началото на 17-и век, което предполага, че това може да е най-старото известно корабокрушение в щата.

Преди това рекордът принадлежеше на кораба „Отмъщението на кралица Ана“, капитан на който е бил самият пират Черната брада, потънал през 1718 г. и открит през 1996 г.

От търсещите находки на плажа се иска да документират и докладват своите открития на Отдела по природни и културни ресурси на Северна Каролина. Имената им остават свързани с находките и те могат да участват в последващия изследователски и исторически процес.

„Имахме човек на име Скот Смит, който съобщи за корабокрушение“, казва Аткинсън. „Затова записах в базата си данни „останките на Скот Смит“.“

Той получава информация поне веднъж седмично от хора, които смятат, че са открили нещо – и винаги е отворен за още. „Обичам, когато хората ми изпращат снимки“, казва той, отбелязвайки, че публичните доклади, дори и незначителни, помагат за проследяване на последиците от останките във времето.

„Те са изключително полезни за нас.“

Той описва търсенето на находки по плажовете след бури като „една от по-големите туристически атракции“ и това не е случайно.

Щатът има програма „Градски археолог“ за докладване на всякакви находки, останки от кораби или други подобни, и скоро ще се присъедини към Националната археологическа програма на Флорида за отбелязване на корабокрушения, в която посетителите на плажа могат да сканират QR код върху дървен материал и други части от останки от кораби, за да проследят движението им след метеорологични събития.

В Южна Каролина ловците на съкровища също очакват бури. Щатът губи средно 2-2.4 метра брегова линия годишно, а бурите ускоряват този процес, което води до това случайни любители на съкровища да се натъкват на редки находки.

„Бурите могат да оголят част от брега и да разкрият скрити отдавна фосили“, казва Кейти Лайънс от Charleston Fossil Adventures - компания от Южна Каролина, която организира обиколки за събиране на фосили по плажовете.

След преминал наскоро ураган, екипът на Charleston Fossil Adventures открива кост от тюлен монах, датираща от ледниковата епоха, която сега се намира в местен музей. Те намират често десетки фосили само за един ден след големи бури.

Вълнението от лова за находки води до многобройни резервации в първия ден около началото на сезона в средата на март. „Много от заклетите колекционери нямат нетърпение да достигнат на уединените места, за да видят какво е донесла бурята“, казва Лайънс.

Тръпката от лова на съкровища

Най-известният подводен ловец на съкровища на Бермудските острови е покойният Теди Тъкър, който открива през 1950 г. изумрудения Кръст на Тъкър върху останки от испански кораб, потънал през 16-и. Той е известен с кражбата му около 1975 г., мигове преди да бъде показан на кралица Елизабет, като оттогава е изгубен.

„Това запозна откриването на съкровища с ново поколение“, казва Ружа. След като водолазите научават, че произходът увеличава стойността на находката, много от тях стават любители изследователи и историци, което поставя началото на ерата на морската археология.

„По-забавно е хората да бъдат част от публичната история за намирането на нещо, отколкото просто да се приберат вкъщи и да го оставят да си стои на рафта“.

Гмуркащите се могат да увеличат максимално шансовете си, като избягват популярни места. Ружа предлага да се изследват зони на няколкостотин метра от останките от кораба, а не непосредствено около него.

По-голямата част от останките от кораби на Бермудските острови се намират на над 24 метра дълбочина, а Ружа смята, че има „много повече“, които чакат да бъдат открити в останалите „до голяма степен неизследвани“ рифове на островите.

Тъй като бурите се засилват поради изменението на климата, експертите очакват повече останки от кораби да изплуват на повърхността, което пък ще предостави на любителите повече възможности да играят роля в пренаписването на морската история.

Нови технологии, като дронове и програми за подводно картографиране, правят откритията по-достъпни. А нашумели находки от миналото, като петте бутилки вино от останките от кораба Marie Celeste от 1864 г., продължават да подхранват обществения интерес към подводното търсене на съкровища.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !