Пристанищата на Гърция се превръщат в едни от най-внимателно наблюдаваните инфраструктурни обекти в Източното Средиземноморие. Картината на собствеността обаче е по-сложна от простото твърдение, че Гърция е „продала пристанищата си“ на чуждестранни компании.

В Пирея доминиращият частен оператор остава китайският гигант в корабоплаването COSCO. В Солун зад контролиращия акционер стои гръцки бизнесмен. В Ираклион и Игуменица италианската група Grimaldi придоби мажоритарни дялове. На други места гръцката държава продължава да притежава изцяло пристанищните власти.

В резултат се оформя морска мрежа, в която гръцката държавна собственост, гръцкият частен капитал и международните корабоплавателни компании все повече се преплитат.

Премиерът Кириакос Мицотакис даде кратко описание на подхода на правителството към пристанищата по време на морското изложение Posidonia през юни 2026 г.

„Гордеем се с динамиката на пристанищата в Пирея, Солун, Игуменица, Ираклион и Кавала, които се управляват от международни пристанищни оператори“, заяви той.

Това изречение показва основната промяна в стратегията на Гърция: международните оператори вече не са необичайно присъствие в морската инфраструктура на страната. Те се превръщат в част от модела.

Пирея: гигантът под китайски контрол

Пирея остава най-яркият пример. COSCO Shipping притежава 67% от пристанищната администрация на Пирея, което дава на китайската корабоплавателна група контрол над компанията, управляваща най-голямото пристанище на Гърция. Гръцката държава, чрез Growthfund, запазва миноритарен дял.

Пирея вече е добре позната история по отношение на COSCO. По-важното за общата картина на собствеността е, че именно Пирея създаде модел, който Гърция впоследствие започна да прилага и на други места: частен или международен оператор поема контрола над пристанищната администрация, докато гръцката държава запазва важна роля чрез собственост и концесионни договори.

Мицотакис защитава този модел, макар да признава геополитическите въпроси около Пирея.

В интервю през февруари 2026 г. той го каза необичайно директно: „Китайците контролират пристанището на Пирея“. Веднага след това обаче добави: „Ние уважаваме договорите, подписани от предишни правителства.“

Това разграничение е важно. Въпросът около гръцките пристанища не е просто кой притежава земята. Въпросът е кой контролира компаниите, които управляват и развиват стратегическите входни точки на страната.

Солун: гръцкото пристанище на фамилия Савидис

Ако Пирея е най-ясният пример за чуждестранна корабоплавателна компания, контролираща голямо гръцко пристанище, Солун разказва различна история.

Контролиращата сила зад второто по големина пристанище в Гърция е Иван Савидис – бизнесмен, натрупал богатството си в Русия и превърнал се в един от най-влиятелните частни инвеститори в Северна Гърция.

Корпоративната структура е сложна. Belterra Investments, част от групата „Савидис“, контролира позицията на фамилията в South Europe Gateway Thessaloniki (SEGT), която притежава контролиращия 67% дял в пристанищната администрация на Солун.

Останалият дял в консорциума е свързан с Terminal Link – френския пристанищен оператор, свързан с CMA CGM.

Никос Савидис е по-видимата корпоративна фигура в някои части от структурата, но контролиращата сила е баща му Иван Савидис. Последните публикации за собствеността върху пристанището и битката за допълнителни акции неизменно посочват Иван Савидис като основен акционер и човекът, който взема решенията от страна на фамилията.

Това е важно, защото Солун не е просто поредният случай на международна корабоплавателна компания, която поема гръцко пристанище. Това е историята на мощна гръцка бизнес фамилия, която изгражда контрол върху стратегически вход към Балканите.

Значението на пристанището нараства. Солун е основният морски вход на Северна Гърция, с връзки към Балканите и Централна и Източна Европа.

Стратегическата му стойност превръща собствеността в особено чувствителен въпрос, най-вече заради миналото на Иван Савидис и дългогодишните му връзки с Русия.

Въпросът за собствеността стана особено видим през 2025 г., когато френската фамилия Луи-Драйфус потърси възможност да придобие значителен миноритарен дял в листнатата пристанищна компания.

Така около Солун се оформи необичайна битка – фамилията Драйфус се стреми към по-голямо участие, докато лагерът на Савидис се опитва да защити контрола си.

Това прави Солун може би най-интересната история за собствеността в гръцката пристанищна мрежа. Пирея се свързва с китайски държавно подкрепян капитал в корабоплаването, докато Солун е свързан с гръцко-руската бизнес империя на фамилия Савидис.

Ираклион: Grimaldi поема контрола в Крит

Картината отново се променя на остров Крит.

През септември 2024 г. гръцката държава завърши продажбата на 67% от пристанищната администрация на Ираклион на консорциум, съставен от Grimaldi Euromed и Minoan Lines, за 80 млн. евро. Growthfund запази 33%.

Сделката даде на една от големите европейски корабоплавателни групи контрол върху компанията, управляваща едно от най-важните пристанища на Крит.

Държавата запазва миноритарното си участие, докато частният оператор поема отговорността за развитието и експлоатацията на пристанището съгласно договорената концесионна рамка.

За Крит последиците надхвърлят товарните превози. Ираклион е едновременно търговско пристанище, важен фериботен център и значима круизна дестинация.

Това означава, че този, който контролира развитието му, има роля във формирането на значителна част от връзката на острова с останалата част от Гърция и по-широкото Средиземноморие.

Игуменица: италианската Grimaldi разширява присъствието си

В северозападната част на страната Grimaldi има още една сериозна позиция.

През 2023 г. консорциум, воден от Grimaldi Euromed и Minoan Lines, придоби 67% от пристанищната администрация на Игуменица. Гръцката държава запази 33%.

Тогава президентът и главен изпълнителен директор на Grimaldi Емануеле Грималди определи придобиването като началото на нов етап.

„Готови сме и сме особено горди да започнем нова страница в историята на пристанищната администрация на Игуменица“, заяви той.

По думите му целта е пристанището да реализира потенциала си като важен вход за европейските търговски маршрути.

Гръцкото правителство представи сделката в също толкова амбициозни термини. Тогавашният министър на морския транспорт Янис Плакиотакис я определи като „още един важен етап“ в плана на правителството за развитие на гръцките пристанища, посочвайки потенциала за инвестиции, работни места и увеличаване на пътническия и търговския трафик.

Правителството вижда приватизацията като инструмент за развитие, а частният оператор – като стратегически актив, който може да бъде разширен.

Едно пристанище не се „притежава“ просто от една компания

Тук гръцката система може да стане объркваща.

Когато се казва, че чуждестранна компания „притежава“ гръцко пристанище, всъщност може да става дума за няколко различни неща.

Има публичната инфраструктура. Има пристанищната администрация – компанията, която има право да управлява и експлоатира пристанището. Има и отделни терминали, съоръжения и концесии, които могат да имат различни операторски договорености.

Това разграничение е особено важно при сравняването на гръцките пристанища.

Една компания може да контролира пристанищната администрация, без да притежава всяка част от земята или инфраструктурата, свързана с пристанището.

Затова картината на собствеността трябва да се разглежда заедно с концесионните договори.

Повечето големи пристанища на Гърция остават държавни

Извън най-известните приватизационни сделки гръцката държава остава голям собственик на пристанища.

Портфейлът на Growthfund включва държавните пристанищни администрации на Александруполис, Кавала, Волос, Патра, Рафина, Корфу и Елевсина.

Държавата запазва и миноритарни участия в пристанищните администрации на Пирея, Солун, Ираклион и Игуменица.

Така се оформя любопитна картина.

Следователно ситуацията не е на масова чуждестранна собственост. Това е хибридна система.

Гърция иска международни оператори – но не само за Пирея

Настоящата политика на правителството стана особено ясна по време на Posidonia 2026.

Мицотакис посочи не само Пирея, но и Солун, Игуменица, Ираклион и Кавала като пристанища, работещи с международни оператори.

Той посочи интерес и към Елевсина и Лаврио, като подчерта, че по-малките островни пристанища също са важни.

Посланието е значимо. Гърция разглежда пристанищата си като част от много по-голяма логистична мрежа, свързваща Средиземноморието с Балканите и останалата част от Европа.

Няколко дни по-късно, след среща с българския премиер Румен Радев, Мицотакис представи визията си за сухопътен коридор, който да свързва гръцките пристанища през България и Румъния и да продължава към Украйна.

Той подчерта, че част от пристанищата са частни инвестиции или вече са отдадени на концесия, а евентуалното участие на български компании би било въпрос на договореност с частните концесионери.

Така пристанищата се превръщат в елементи от много по-голям регионален инфраструктурен пъзел.

Новата карта на гръцките пристанища

Най-интересното за гръцките пристанища може би не е, че чуждестранни компании са придобили дялове в тях.

По-важното е, че различни видове капитал вече контролират различни части от морската мрежа на страната.

Китайската COSCO доминира в Пирея.

Гръцкият частен капитал чрез структурата Belterra контролира Солун.

Италианската група Grimaldi има значителни позиции в Ираклион и Игуменица.

А гръцката държава остава собственик на множество други пристанищни администрации.

В същото време Атина иска тези пристанища да функционират не като изолирани съоръжения, а като входни точки към по-голяма европейска транспортна мрежа.

Именно затова въпросът „Кой притежава пристанищата на Гърция?“ става все по-важен. Отговорът не е просто Гърция, Китай или Италия.

Това са и трите страни – заедно с все по-голяма мрежа от концесии, инвестиционни групи и международни пристанищни оператори, които променят морските входни точки на страната.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !