България днес чества Деня на светите братя Кирил и Методий, създателите на българската азбука и на славянската писменост.

Именно азбуката ни е една от причините българският народ да не бъде асимилиран през периодите на чуждо владичество. Тя съхранява самосъзнанието, книжовността и културата ни.

А днес кирилицата се употребява от народи, които живеят в 23 държави, или над 250 милиона души по света.

Как се ражда кирилицата?

Кирилицата в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. 

Тя се ражда от глаголицата, създадена през девети век от Константин Философ - Кирил и Методий. Смята се, че е дело на ученика на солунските братя Климент Охридски, но учените и до днес не са категорични по този въпрос.

Двете азбуки се използват паралелно за държавни и религиозни документи до X-XI век. По-късно кирилицата измества напълно глаголицата. Тя е по-млада от повечето други писмености, използвани днес по света.

Смята се, че някои букви от гръцката азбука са станали модел за ранните букви в кирилицата, а за славянските звуци без еквивалент на гръцки били създадени нови. В оригиналния й вариант има 46 букви за 46-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.

Всяка буква в кирилицата носела собствено значение - например А означавало „аз“ (аз), Б – „буки“ (букви), В – „веди“ (знам), Г – „глаголи“ (думи, говоря), Д – „добро“ (доброта) и т.н. Това помагало на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда й.

Над 250 млн. души по света използват кирилицата

Днес кирилицата се ползва от над 250 млн. милиона души, живеещи в 23 държави по света:

  • България,
  • Башкирия,
  • Беларус,
  • Босна и Херцеговина,
  • Бурятия,
  • Дагестан,
  • Ингушетия,
  • Кабардино-Балкарската република,
  • Казахстан,
  • Киргизстан, 
  • Марийската република,
  • Монголия,
  • Мордовската република,
  • Русия,
  • Северна Македония,
  • Сърбия,
  • Татарстан,
  • Тува,
  • Черна гора,
  • Таджикистан,
  • Удмуртската република,
  • Украйна,
  • Чечня,
  • Чувашката република. 

До края на 70-те години на ХIХ век се е ползвала и в Румъния. След разпадането на СССР от кирилицата в полза на латиницата са се отказали Молдова, Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан, такъв преход се очаква да бъде финализиран и в Казахстан.

Съществуват различни национални варианти на кирилицата: българска, беларуска, румънска, сръбска, македонска, руска, украинска, казахстанска, киргизстанска, молдавска, монголска, таджикска. 

Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 921 г. и се намира в скален манастир близо до село Крепча.

През 2007 г. кирилицата става едва третата официална азбука на Европейския съюз - след латиницата и гръцката.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !