Продължаващото месец затваряне на ключов воден път за световните енергийни доставки предизвика предупреждения, че светът върви към проблеми, по-сериозни от тези, причинени от петролната криза през 70-те години на миналия век.

Ларс Йенсен, експерт по корабоплаване и бивш директор на Maersk, заяви пред BBC, че въздействието на войната на САЩ и Израел срещу Иран може да бъде „значително по-голямо“ от икономическия хаос, наблюдаван през 70-те години на миналия век.

Неговият коментар идват след предупреждението на директора на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол по-рано този месец, че светът е „изправен пред най-голямата заплаха за глобалната енергийна сигурност в историята“.

„Това е много по-голямо от това, което имахме през 70-те години на миналия век, сътресенията в цените на петрола. Също така е по-голямо от шока в цената на природния газ, който преживяхме след руската инвазия в Украйна“, заявява той пред Би Би Си.

И макар затварянето на Ормузкия проток да нарушава световните доставки, други твърдят, че светът днес е по-устойчив.

Какво се случва по време на петролната криза през 70-те години на миналия век?

Петролната криза през 70-те години на миналия век е „фундаментално различна“ от днешната, тъй като първият петролен шок тогава е „резултат от умишлено политическо решение“, казва пред BBC икономистът д-р Карол Нахле, която е и главен изпълнителен директор на Crystol Energy.

През октомври 1973 г. арабски производители на петрол налагат ембарго на група държави, водени от САЩ, заради подкрепата им за Израел по време на войната Йом Кипур. Тази политика беше съпроводена с координирано намаляване на производството на петрол.

„Резултатът беше почти учетворяване на цените на петрола в рамките на няколко месеца“, казва Нахле.

Това води до нормиране на горивата в големи страни, потребяващи петрол, а Нахле посочва, че е предизвикало „глобална икономическа и финансова криза“ с трайни последици.

Д-р Тиарнан Хийни, изследовател в университета „Куинс“ в Белфаст, казва, че високите цени на петрола подхранват инфлацията повсеместно, „което означава, че предприятията съкращават още повече и безработицата се е увеличила“.

„Това имаше огромни последици, които увредиха социалната структура на много страни с широко разпространени стачки, протести и увеличаване на бедността, тъй като много домакинства се бореха да свържат двата края“, казва той.

Както САЩ, така и Обединеното кралство преживяха рецесии, продължили от 1973 до 1975 г., като кризата допринесе за падането на консервативното правителство на Едуард Хийт през 1974 г.

Вторият петролен шок идва през 1979 г. с Иранската революция.

Какво се случва в настоящата петролна криза?

Откакто САЩ и Израел започнаха войната си с Иран преди месец, тесният Ормузки проток е на практика затворен за корабоплаване.

Това наруши потока от петрол, газ и други основни стоки от държавите от Персийския залив, които обикновено изнасят около една пета от световния петрол.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп опита различни тактики, за да възстанови доставките на петрол от Персийския залив, включително призив към съюзническите държави да изпратят военни кораби като ескорт и заплаха да удари по-силно Иран, ако не позволи на корабите да преминават безопасно през пролива.

Но Йенсен, който сега ръководи консултантската компания Vespucci Maritime, заяви пред BBC, че голяма част от петрола, който е напуснал Персийския залив преди повече от месец, все още пристига в рафинерии по целия свят и че този потокът скоро ще спре.

„Така че недостигът на петрол, който наблюдаваме, само ще се влоши, дори ако по някакъв магически начин Ормузкият проток се отвори отново утре“, казва той.

„Ще се сблъскаме с огромни разходи за енергия, не само докато тази криза продължава, но и в продължение на шест до дванадесет месеца след като тя приключи.“

Може ли настоящата криза да се окаже по-лоша от шока от 70-те години на миналия век?

Нахле, която е и генерален секретар на Арабския енергиен клуб, казва, че пазарът на петрол е по-разнообразен, отколкото през 70-те години на миналия век, а общото използвано количество също е намаляло значително.

Тя смята, че макар настоящите цени да са високи, днешната криза не е толкова тежка.

„Въпреки че обемните смущения, които наблюдаваме, са значителни - може би сред най-големите в близката история - пазарът е далеч по-устойчив, отколкото през 70-те години на миналия век“, казва тя.

„Той е по-диверсифициран и по-добре оборудван с буфери и механизми за реагиране при извънредни ситуации.“

Хийни казва, че днес има някои разлики, които работят в полза на света, включително по-добро разбиране на нашите икономики и повече държави, притежаващи петролни резерви.

„Най-добрият сценарий е този конфликт да се прекрати възможно най-бързо и да се възстанови някакво подобие на стабилност.“

Алисия Гарсия Ереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis CIB, казва, че макар петролните шокове от 70-те години на миналия век да са довели до драстични скокове в цените, те са намалили глобалното предлагане само с 5-7%. За разлика от това, настоящата криза засяга 20% от световните доставки, „засенчвайки шока от 70-те години“, посочва тя.

„Днешната криза с войната в Иран може да се окаже по-голям шок, ако ситуацията не се подобри скоро“, казва тя, допълвайки, че това е и криза на доставките на газ и други рафинирани продукти.

„Последиците от това са, че бихме могли да преживеем по-резки скокове на цените, по-широки инфлационни проблеми и по-дълбоки рискове от рецесия, особено в Азия, която разчита особено много на вноса“, казва още тя.

„Резервите и ефективността предлагат известен буфер, който липсваше по време на събитията от 70-те години на миналия век, но самият мащаб на загубените доставки прави положението по-лошо, без да се вижда бързо решение.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !