Шведите знаят доста за живота в изобилие от светлина. Както и за този при пълната липса на такава.

През декември столицата Стокхолм се радва на около шест часа дневна светлина, но в някои най-северни части на страната, разположени в Арктическия кръг, слънцето едва се подава над хоризонта в продължение на няколко седмици през зимата.

Тази мрачна реалност води до древна шведска културна традиция, която става все по-популярна всяка зима и се разпространява навсякъде по света, където съществуват шведски общности.

13 декември е Luciadagen, или „Денят на Лучия“, на който шведите празнуват надмощието на светлината над тъмнината. Първоначално той е съобразен с Юлианския календар, който отбелязва средата на зимата – или зимното слънцестоене, малко по-рано от днес (21 или 22 декември).

Празненствата започват сутринта, когато специално избран млад човек води процесия от момчета и момичета, облечени в бели дълги рокли с червени панделки и пеещи традиционни песни.

Лучия е момиче, но все по-често и момчета участват в процесиите, както прави в миналото и шведският футболист Златан Ибрахимович. Процесии се организират навсякъде – в училища, църкви, работни места, читалища.

Лучия носи „корона от светлина в косата си“ (истинска корона или все по-често електрически свещи под формата на венец), докато води шествието. Тя е придружена от друга група носещи венци и момчета с пръчки със звезди и хартиени шапки. Коледните „елфи“ с фенери също са част от спектакъла.

Музиката играе ключова роля в празненствата, като има много традиционни песни за Санта Лучия.

Легендата зад празненствата

Въпреки че всичко това може да звучи модерно, разпространението на светлина и радост по този начин е традиция, датираща от стотици години.

Тя „е ясна препратка към живота в селските общности от древността: тъмнина и светлина, студ и топлина“, казват за CNN от Visit Sweden, посочвайки, че традицията е зимният еквивалент на легендарните летни фестивали през юни.

Историята може да бъде проследена до четвърти век, когато легендата разказва, че мъченицата Лучия от Сиракуза донесла храна на християните, криещи се в римските катакомби, осветявайки пътя си с венец от свещи, поставен на главата й.

Фестивалът в неговата по-модерна форма е организиран за първи път в дом в Швеция през 1764 г., но обичаят наистина се утвърждава през 1900 г. Според местния фолклор, дългата нощ на 13 декември е опасна, тъй като в тъмнината й дебнат духове. Затова е важно да останеш буден.

Храненето помага на тази мисия, което е само една от причините пиршеството да се превърне в неразделна част от празненствата на Лучия.

След песните и шествието хората се събират на джинджифилови бисквити и сладки хлебчета с вкус на шафран (lussekatter), оформени като котки със стафидени очи, придружени от горещ шоколад, кафе или glögg - шведско греяно вино.

Тържествата (които обикновено продължават около 30 минути) се провеждат в цяла Швеция, но в Стокхолм най-добрите места за наблюдение на спектакъла са или в историческата катедрала Storkyrkan, или в почти 300-годишната дървена църква Seglora Kyrkan в музея на открито Скансен.

Там денят се отбелязва от 1893 г. насам, като тази година се навършват 130 години от първото проведено празненство. Лучия се отбелязва все по-често и от шведската диаспора извън страната в Лондон, Брайтън, Филаделфия, Ню Йорк, Минеаполис и Чикаго.

Празнуване на светлината в тъмните дни… Това определено е празник, от който всички имаме нужда в момента.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !