Джина Райнхарт - най-богатата жена в Австралия, не иска хората да видят неин портрет. Затова тя поема по най-директния път и настоява Националната галерия на Австралия в Канбера да премахне картинaта, на която е изобразена.

Райнхарт обаче научава по трудния начин, че ако се опитваш да скриеш нещо относително неизвестно, може неволно да привлече повече внимание към него. От галерията са отказали да свалят картината, а портретът на Райнхат обиколи медиите и предизвика дебат относно изкуството и цензурата.

Той е сатирична творба на художника Винсент Наматджира, който е известен със своите карикатури. Негова поредица Australia in Colour е сатиричен поглед към 21 влиятелни хора, които са оставили своя отпечатък върху Австралия, като сред тях попадат Райнхарт, кралица Елизабет II и бившият австралийски премиер Скот Морисън.

С лично състояние, оценявано на 23.6 млрд. долара, Райнхарт е най-богатата жена в Австралия и заема 81-о място в световната класация на милиардерите на Bloomberg.

Нейният баща - Ланг Ханкок, е основател на компанията Hancock Perspecting, която тя управлява, като в миналото е критикуван за расистки изказвания по адрес на коренното население на Австралия.

От Националната галерия на страната заявиха, че "приветстват обществен диалог" относно творбите, които излагат. Те споделиха и изявление на Наматджира, който казва, че набляга на рисуването на богати и влиятелни хора, които са повлияли на Австралия - "независимо дали за лошо или за добро."

"Не е нужно хората да харесват картините ми, но се надявам да отделят време да погледнат и да помислят: 'Защо този абориген е нарисувал тези влиятелни хора? Какво се опитва да каже?'. Някои хора може да не ги харесат, на други може да им се сторят забавни, но се надявам да надникнат под повърхността и да видят и сериозната страна."

Ефект на Страйсънд 

Положението, в което изпадна Райнхарт, е добър пример за феномена, известен като "ефект на Страйсънд." Терминът стана популярен след опита на Барбра Страйсънд през 2003 г. да спре използването на снимка на нейния дом в Малибу в проекта California Coastal Records, като заведе дело срещу фотограф.

Делото беше отхвърлено, тя трябваше да заплати 177 000 долара съдебни разходи, а снимката, в крайна сметка, привлече много повече внимание, отколкото ако просто беше останала в архивите на проекта.

Милиардерът Илон Мъск също стана жертва на ефекта Страйсънд, когато наложи забрана на профил в Twitter, който следеше използването на неговите частни самолети и свързаните с това въглеродни емисии. Действията му насочиха вниманието към начина, по който използва частните си самолети.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google