Командирът на Революционната гвардия на Иран, Сардар Есмаил Кусари, заяви в интервю за местни медии, че затварянето на Ормузкия проток „се разглежда и че Иран ще вземе най-доброто решение с решителност“.

„Ръцете ни са широко отворени, когато става въпрос за наказване на врага, а военният отговор беше само част от цялостната ни реакция“, добави Коусари, който е и депутат в допълнение към военната си позиция.

С ракетите с малък и среден обсег на Иран биха могли да се организират атаки към платформи от петролната инфраструктура, тръбопроводи в пролива или дори към търговски кораби, а ракетите земя-земя биха могли да се използват за атаки към танкери или пристанища в Персийския залив. Въздушни удари с помощта на самолети и дронове пък биха могли да деактивират навигационното или радарното оборудване в големите корабни пристанища в региона.

Безпилотни дронове, подобни на иранските модели Shahed, могат да бъдат използвани за нападение на конкретни корабни пътища или инфраструктура в пролива. Иран би могъл да се опита да разположи военни кораби, за да блокира физически достъпа до пролива. През 2012 г. Иран предприе кибератака срещу петролната индустрия на Саудитска Арабия, демонстрирайки нарастващия си капацитет в тази област.

Ормузкият проток е един от най-важните стратегически контролни пунктове в света и всяка блокада от страна на Иран би представлявала сериозен риск за Европа.

Блокирането на протока е един от четирите ирански отговора на конфликта, включително терористични актове в континентална Европа, които експертът по сигурността Клод Монике посочва в интервю за Euronews.

Това би било „катастрофа за Европа“, според бившия служител на френските разузнавателни служби.

Ето част от причините за това.

Заплаха за енергийната сигурност

Приблизително 20% от световния петрол и значителна част от природния газ преминават през протока. Европа внася петрол и втечнен природен газ (LPG) от държавите от Персийския залив - Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ, като голяма част от тях преминават през Ормузкия проток. Ако Иран го блокира, глобалните цени на петрола ще скочат рязко, а Европа може да се сблъска с недостиг на енергия, особено в страни, зависими от горивата от Близкия изток.

Икономически сътресения

Внезапно покачване на цената на петрола би увеличило инфлацията, разходите за енергия и би нарушило работата на индустриите в цяла Европа. Производственият, транспортният и селскостопанският сектор биха били особено уязвими. Пазарните реакции и нестабилността на европейските фондови борси биха могли да бъдат част от верижен ефект.

Сигурност и военна ескалация

Евентуална блокада би могла да предизвика военни конфронтации с участието на военноморските сили на САЩ, ЕС и държавите от Персийския залив, което пък рискува да доведе до по-широка регионална война. Европа може да бъде въвлечена в конфликта чрез задължения или съюзи към НАТО, особено с държави като Франция или Обединеното кралство, които поддържат военноморско присъствие в региона.

Прекъсвания в корабоплаването и търговията

Освен за петрола, протокът е ключов маршрут за световното корабоплаване. Нарушаване на трафика би могло да забави европейския внос на суровини, електроника и потребителски стоки, което би засегнало веригите за доставки. Застрахователните премии за корабоплаване биха могли да скочат, което би увеличило разходите за европейските предприятия и потребители.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !