Европа изостава от САЩ и Китай в областта на изкуствения интелект (AI). Икономистът и Нобелов лауреат Филип Агион смята, че по-доброто финансиране на научните изследвания, повече рисков капитал и иновации в сферата на AI могат да помогнат на Европа да навакса.

Филип Агион е експерт по „творческо разрушение“ – икономически термин, описващ процеса, при който иновациите разтърсват цели индустрии и създават нови. Примери за това са парната машина, поточната линия и революцията на информационните технологии, а днес – изкуственият интелект.

Заради своите фундаментални изследвания върху това как технологичните иновации стимулират дългосрочния икономически растеж, френският икономист Агион получи Нобелова награда за икономика през 2025 г. заедно с канадския учен Питър Хауит и израелско-американския икономист Джоел Мокир.

„Повече от всякога AI ще доведе до творческо разрушение. Ще има унищожаване на работни места. И ще има създаване на работни места. Ако управлявате правилно творческото разрушение, то се превръща в двигател на социалния напредък“, коментира Агион пред DW в кулоарите на тазгодишния Брюкселски икономически форум.

Урокът от IT революцията

За да илюстрира ползите от „творческото разрушение“, Агион посочва разликата в икономическия растеж между Европейския съюз и САЩ. В продължение на десетилетия те се развиват почти паралелно, но с настъпването на IT революцията САЩ приемат промените изцяло, докато Европа е по-колеблива. В резултат на това разликата се увеличава и днес брутният вътрешен продукт на човек от населението в САЩ е почти два пъти по-висок от този в ЕС.

Сега, с навлизането на изкуствения интелект, Европа рискува да повтори същата грешка. „Трябва да се събудим“, предупреждава Агион.

САЩ, и в по-малка степен Китай, са далеч напред в развитието на AI. Компании като OpenAI, Anthropic, Google, Meta, Microsoft и много други инвестират милиарди в разработването на големи езикови модели (LLM) като ChatGPT, Gemini, Claude или китайския DeepSeek, както и в необходимата за тях изчислителна мощ.

Силните страни на Европа: Данни и регулации

Въпреки че Европа създава отлични научни изследвания, тя исторически изпитва трудности да разраства стартъпи и да привлича рисков капитал на нивата на САЩ. Европейски модели като френския Mistral са по-скоро изключение.

Агион смята, че макар да е трудно Европа да настигне лидерите в областта на големите езикови модели, тя трябва да приложи AI в области, в които има традиционни предимства, като здравеопазването.

„Имаме фантастични здравни данни в Европа, много по-добри от тези в САЩ. И ще има невероятни приложения на AI в здравеопазването. Можем да развиваме много специализирани форми на изкуствен интелект“, казва той.

Според Bloomberg четири технологични гиганта – Amazon, Alphabet, Microsoft и Meta – планират да инвестират общо 650 млрд. долара в центрове за данни през 2026 г.

При правилен подход европейският стремеж към регулации може да се превърне в предимство, например при защитата на данните и личната неприкосновеност. „Вярвам, че ще има търсене на по-етичен AI – изкуствен интелект, който избягва някои опасности. Хората искат да бъдат защитени. Наличието на определени регулации може да ни направи още по-привлекателни“, добавя Агион.

Как Европа може да навакса изоставането?

Някои бизнес лидери споделят това мнение. Томас Зауересиг, заместник-председател на борда на директорите на SAP – най-голямата софтуерна компания в Европа – иска AI да бъде използван отвъд големите езикови модели, за да постави традиционните европейски индустрии „на стероиди“.

„Вземете например възможностите ни в производството: можем да използваме физически AI и да го изведем на следващо ниво. Трябва да използваме тази технология, за да изведем съществуващия си модел към бъдещето. В несигурни времена най-големият риск е да не поемеш риск“, казва Зауересиг в бизнес подкаста на DW „The Dip“.

За да постигне това обаче, Европа трябва първо да си свърши работата, настоява Нобеловият лауреат Агион. Той очертава няколко ключови стъпки:

  • Създаване на по-добра среда за научни изследвания.
  • Осигуряване на повече дългосрочно финансиране за науката.
  • Привличане на повече рисков капитал и пенсионни фондове.

Нуждата от повече рисков капитал

Европейските стартъпи, независимо дали работят с AI, или не, обикновено изпитват трудности при осигуряването на финансиране. Банките често не са склонни да ги подкрепят заради високия риск от провал и липсата на обезпечение.

„При специализираните инвеститори е различно“, казва Марлене Шьорнер, изследовател на финансовите пазари в ЕС към Jacques Delors Center в Берлин. „Те нямат проблем с факта, че много стартъпи се провалят, защото реално печелят от успешните компании, в които са инвестирали. Имаме нужда от повече такива инвеститори.“

Един от начините за привличане на повече рисков капитал е хармонизирането на правилата в рамките на Европейския съюз. „Законите за несъстоятелността са много важни за инвеститорите. Те искат да знаят дали могат да си върнат парите, ако даден бизнес се провали. Но тези закони се различават значително между държавите членки на ЕС“, обяснява Шьорнер пред бизнес подкаста на DW на немски език „Wirtschaft im Gespräch“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !