Когато шведската Klarna - една от най-скъпите финтех компании в Европа, положи основите за своето дългоочаквано първично публично предлагане на акции (IPO), тя погледна отвъд борсите в Европа и насочи поглед към Ню Йорк.

Ходът на Klarna символизира разминаването, което се наблюдава при публичните листвания, където процъфтяващите пазари в САЩ и Азия оставят зад гърба си фрагментираната Европа.

Глобалното разминаване в цифри

Общо 157 първични публични предлагания в Северна Америка са набрали 17.7 млрд. долара от началото на годината, докато Европа е успяла да набере само 5.5 млрд. долара от 57 листвания за същия период, според данни на FactSet.

Разминаването е и глобален феномен. „Азия беше изключително активна тази година и беше истински двигател за нас“, заяви пред CNBC Томи Рюгер, глобален съръководител на пазарите на акции и капитали в UBS.

„В Европа има истински силни страни и очакваме активността да се ускори през останалата част от тази година и през 2026 г., но от началото на годината активността по новите емисии в Северна Америка и Азиатско-тихоокеанския регион е водеща.“

Това мнение се споделя и от Кевин Фоли, глобален ръководител на отдела за капиталови пазари в JP Morgan, който прогнозира над 30 листвания в САЩ преди края на годината, като същевременно описва представянето на европейския пазар като „приглушено“.

Защо Европа изостава?

Състоянието на европейския пазар на първични публични предлагания е източник на безпокойство за регионалните борси, инвестиционни банки, консултанти, финансови медии, както и за ръководители на компании, обмислящи навлизане на публични пазари.

Един от основните източници на разочарование е огромната дължина и непредсказуемост на пътя до публично листване в условия на нестабилни пазари.

„IPO процесът е доста дълъг и по време на този процес може да има пазарен риск“, казва Джонатан Мъри, съръководител на ECM за EMEA в Mizuho.

Процесът на публично предлагане на акции често може да отнеме между три и 12 месеца, в зависимост от това колко подготвена е компанията за това.

През този продължителен период сделката може да бъде провалена от големи пазарни колебания или дори внезапен спад в акциите на конкурентна компания, което може да изплаши инвеститорите и да промени показателите за оценка от днес за утре.

Тази година например, индексът MSCI France се е повишил само с около 4.5%. Други ключови европейски индекси се възстановиха от август насам, след като паднаха рязко през пролетта.

„Докато САЩ, Китай и Япония достигат нови върхове, търговията в Европа е заседнала в рейндж на фона на липсата на подкрепа от сферата на изкуствения интелект и геополитическите опасения“, посочва анализаторът от Barclays Еманюел Ко.

За компаниите за дялови инвестиции, които подкрепят значителен дял от европейските дружества, които излизат на борсата, сигурността на една сделка по сливане и придобиване често е много по-привлекателна от риска от публично листване, което може да се провали в последния момент, според Мъри от Mizuho.

Това е особено вярно за спонсорите, които не излизат напълно от IPO-то и следователно са силно загрижени за това как акциите ще се представят на пазара след това.

Някои банкери обаче смятат, че недостигът на подходящи компании, готови за публичен контрол, може да е причината за недостига на европейски първични публични предлагания.

Пазарите „продължават да действат избирателно“ по отношение на това кой може да се листва, в сравнение с бурните дни на 2021 г., според Лука Ерпичи, съръководител на ECM за EMEA в Jefferies. „Смятам, че на пазара в момента има ред“, казва Ерпичи.

„Става въпрос за прилагане на качествен филтър към това, което се появява на пазара, летвата все още е висока, но ще видим някои големи сделки през четвъртото тримесечие като за 2026 г. и 2027 г. се нареждат силни кандидати“.

Този „филтър за качество“ е ключова причина за забавянето на процеса на първични публични предлагания, подкрепени от частен капитал. Проблемът не е в предубедеността към частния капитал, а в това, че много дружества в портфейлите на компании за дялови инвестиции не са подходящи за публичните пазари, които изискват „постоянство на възвръщаемостта, която публичният пазар изисква“, казва Ерпичи.

Компания, която не може надеждно да осигурява резултати тримесечие след тримесечие, е по-подходяща за частния пазар.

Например, една от най-големите европейски компании за дялови инвестиции, EQT, се противопостави на тенденцията като листна успешно компанията си за грижа за кожата Galderma през 2024 г.

Акциите ѝ са поскъпнали с повече от 125% след първичното публично предлагане, което позволи на EQT да продаде акции за още 5.3 млрд. швейцарски франка (6.6 млрд. долара) тази година и да демонстрира, че висококачествените активи все още могат да процъфтяват.

В перспектива броят на IPO сделките в процес на подготовка се е увеличил с 2% в световен мащаб през първата половина на тази година в сравнение със същото време на миналата година, според платформата Datasite, която показва обемите на сделките, които биха могли да бъдат обявени през следващите 6-9 месеца.

Компаниите и капиталът обаче се насочват към САЩ.

Регулаторни пречки и предимството на САЩ

Андрейка Бернатова, спонсор на SPAC, която наскоро листна компанията за дигитални активи The Ether Machine на борсата в сделка за 2.5 млрд. долара, казва, че доминацията на американския пазар е подпомогнат от „дълбочина и ликвидност“. „Ликвидността е от ключово значение“, смята Бернатова.

„Ако нямате ликвидност, публичното предлагане не е толкова ценно.“

Междувременно, Европа страда от регулаторна фрагментация. В САЩ има множество борси като NYSE и Nasdaq, но всички те функционират под единна, безпроблемна регулаторна рамка, контролирана от Комисията по ценни книжа и борси (SEC).

На Стария континент смесицата от национални регулатори създава сложност и напрежение, като противопоставя инвеститорите и компаниите.

Бернатова предполага, че капиталоемките индустрии на бъдещето, като изкуствения интелект и енергийния преход, нямат друг избор, освен да се възползват от американските пазари, за да наберат „десетките и стотиците милиарди долара“, от които се нуждаят, за да растат.

Ерпичи от Джефрис като цяло споделя същото мнение, но казва, че силен бизнес като Klarna може да има успешно първично публично предлагане навсякъде, включително на вътрешния си пазар.

Според него, листването на шведската компания в Ню Йорк е по-скоро свързано с оптимизиране на резултатите в дългосрочен план, отколкото с това да бъде алтернатива на нещо, което не може да се листва в Европа.

„САЩ не са решение за бизнеси, които не могат да бъдат успешни в собствената си страна.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !