„Фламинговата революция“: Сделката на Джаред Кушнер, която изведе Албания на улицата

В продължение на близо три месеца Тирана е сцена на ежедневни протести. Движението, което получи популярното име „Фламинговата революция“, започна в края на май заради плановете за мащабно строителство, свързано с американския инвеститор Джаред Кушнер. Постепенно обаче недоволството се превърна в по-широк протест срещу управлението на премиера Еди Рама, корупцията и начина, по който се вземат решенията за използването на природните ресурси.

На 18 август протестите в Тирана достигнаха 80-и пореден ден. Демонстрантите се събраха на площад „Скендербег“, след което преминаха по булевард „Дешморет е Комбит“ към сградата на Министерския съвет. Основното им политическо искане остава оставката на Еди Рама.

Милиарди в бетон срещу розовото фламинго: Сделката на Кушнер, която взриви Тирана

В центъра на конфликта е проект за луксозен туристически комплекс на остров Сазан и в крайбрежната зона край Звернец, в близост до защитения ландшафт Вьоса–Нарта. Сазан е бивш военен обект и необитаем остров, а крайбрежната зона около Нарта е ценна влажна екосистема, известна с богатото си биоразнообразие и с наличието на фламинго, морски костенурки и други видове.

Визуализация на планирания луксозен курорт на остров Сазан в Албания (X: @jaredkushner)

Проектът е свързан с Джаред Кушнер, зет на президента на САЩ Доналд Тръмп. Първоначално той беше представян като инвестиция на неговата компания Affinity Partners, а впоследствие беше обяснено, че Кушнер и други партньори участват като частни инвеститори. Плановете предвиждат висок клас хотели, жилища, вили и яхтено пристанище. Стойността на проекта за Сазан е оценявана на около 1,4 млрд. евро.

Именно природата се превърна в един от основните символи на съпротивата. Розовото фламинго, което обитава влажните зони в района, се появи върху плакати и изкуствени фигури, носени от демонстрантите. Така екологичният спор постепенно придоби по-широко политическо значение.

Албания някога беше дива, сега е като Монако: Как туристическият бум вдигна цените

От защитените птици до „Вън Рама!“: Как един еко-спор прерасна в политическа буря

Още през първите дни протестите излязоха извън рамките на конкретния инвестиционен проект. Демонстрантите започнаха да свързват случая с по-широки проблеми — корупция, непрозрачност при големите инвестиции, спорни решения за защитени територии и усещането, че политическите и икономическите елити имат прекалено голямо влияние върху публичната политика.

Протестиращи в Тирана носят дълъг транспарант с надпис "EDI RAMA DOREHIQU!" (Еди Рама, оставка!). ©Дарик

Показателно е, че движението не се ограничи до една политическа партия. В протестите се включват хора от различни поколения и политически среди, включително представители на албанската диаспора. Това помогна на демонстрациите да се превърнат в по-широко гражданско движение.

Туристически бум за милиарди, но за кого? Социалният парадокс на Албания

Недоволството се развива на фона на бързо променяща се албанска икономика. Туризмът се превърна в един от основните двигатели на растежа, а Световната банка очаква икономиката на страната да продължи да расте през 2026 г., подкрепена именно от туризма и свързаните с него дейности. В същото време Албания продължава да има значителни проблеми с доходите, пазара на труда и емиграцията.

Как туристическият бум в Албания скара еколози и правителство?

Данните на Европейския парламент показват, че нивото на бедност в страната постепенно намалява — от 27,1% през 2021 г. до приблизително 18,5% през 2025 г. — но социалните различия остават сериозен проблем. Младежката безработица също е значителна, като Световната банка отчита 24,7% за 2022 г.

Именно затова за много от участниците спорът за курорта е по-голям от въпроса дали да бъде построен един хотелски комплекс. Той се превръща в символ на въпроса кой печели от икономическия растеж и кой поема неговата цена.

Революция без лидер: Поколението Z, което отказа да е „турист в собствената си страна“

Младежкото участие е една от отличителните характеристики на движението. Социалните мрежи имат важна роля за мобилизацията, а протестите се превърщат в ежедневна част от обществения живот в Тирана.

За разлика от класическите партийни демонстрации движението няма един официален лидер, който да представлява всички участници. На улицата се срещат екологични активисти, студенти, хора, недоволни от корупцията и жители на засегнатите райони.

Това е и една от причините протестите да продължат толкова дълго. Макар броят на участниците да се променя в различните дни, движението запазва способността си да се връща на улицата и да поставя едни и същи въпроси към управляващите.

Протестиращ в Тирана държи ръчно нарисуван плакат с надпис "Save the flamingos! Save the nature! Save the ecosystem!" на фона на албански и американски знамена. ©Дарик

„Дойдохме да протестираме срещу правителството на Рама и законите, които засягат защитените територии. Ще бъдем тук всеки ден, докато Рама не си тръгне. Започнахме заради фламингото в Нарта, но протестът вече се разраства — хората искат промяна в съдебната система, образованието и самата система“, каза пред Дарик протестиращият Васфи Лушай.

„Искаме хората да бъдат щастливи и да могат да се наслаждават на собственото си крайбрежие. Не искаме да бъдем туристи в собствената си държава. Искаме да можем да се наслаждаваме на тази природа такава, каквато е. Толкова е просто“, коментира друга протестираща.

Деца рисуват върху дълги платна на улицата по време на "Фламинговата революция" в Тирана. ©Дарик

„Красивото в този протест е, че след работа се подготвяме за демонстрациите и след това излизаме по улиците на Тирана. И въпреки всичко не се чувствам уморен. Този протест ни дава надежда и мечти. Надявам се да постигнем целите си и всичко това да приключи възможно най-скоро“, добави активистът Арнен Сула.

Премиерът на Албания Еди Рама говори по време на пресконференция (Даниел Гнап/NurPhoto чрез Getty Images)

Между обещания за Брюксел и обвинения към Иран: Линиите на защита на Еди Рама

Премиерът Еди Рама защитава проекта като възможност за инвестиции, работни места и развитие на туризма. Той отхвърля обвиненията, че развитието на крайбрежието ще унищожи природата и настоява, че екологичните изисквания трябва да бъдат спазени.

В разгара на протестите Рама заяви и че зад движението има външно влияние. Той стигна до твърдението, че ирански хакери са подпомагали протестите, като свърза това с напрежението между Албания и Иран.

Европейският съюз от своя страна постави акцент върху спазването на европейските екологични правила. Европейската комисия заяви, че следи случая, а албанското правителство е уверило Брюксел, че проектът ще бъде реализиран в съответствие с европейското законодателство за околната среда. Това е особено важно за Албания, която продължава преговорите за присъединяване към ЕС.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !