• Поморие е известен с морето и солта, но в града има и друга икономическа история.
  • Местната компания за електроника „Интиел“ ООД се бори за мястото си в световната индустрия повече от три десетилетия.
  • Рязкото покачване на сметките за ток от 5000 до 40 000 лева месечно, без разширяване на дейността, принуждава собственика Петьо Тодоров да преосмисли целия си бизнес.
  • Неговата история илюстрира как европейската индустрия се сблъсква с високите цени на енергията и зависимостта от глобалните вериги за доставки.

Поморие е град, който обикновено свързваме с морето, туризма и добива на сол. Но зад познатия му облик се крие и друга икономическа история, която няма много общо с плажовете и летния сезон.

В града се произвежда електроника, а една от местните компании – „Интиел“ ООД, повече от три десетилетия се опитва да намери мястото си в променящата се световна индустрия.

Преди години фирмата е плащала между 4000 и 5000 лева месечно за електроенергия. Впоследствие сметките достигат 35 000 до 40 000 лева, без това да е съпроводено с разширяване на дейността.

За едно сравнително малко предприятие подобен скок означава не просто по-високи разходи, а необходимост да преосмисли цялата си дейност.

„Всичко, каквото имахме, потъна в сметки за ток“, спомня си собственикът и управител на дружеството Петьо Тодоров в разговор с екип на БТА.

Тази история от Поморие илюстрира един от големите проблеми пред европейската индустрия: стремежът към по-самостоятелно технологично производство се сблъсква с реалността на глобалната икономика, в която цената на енергията, достъпът до компоненти и конкуренцията на международните пазари могат да определят съдбата дори на предприятия с дългогодишен опит.

От таванско помещение до собствена база

„Интиел“ започва дейността си в началото на 90-те години на миналия век в таванско помещение на стара къща в Поморие. Екипът постепенно достига десет души, а производството се разширява в гараж към сградата.

Днес компанията разполага със собствена производствена база, построена през 2006 г., и има 18 служители.

През годините дружеството се специализира в производството на електронни устройства и системи за управление, основно за отоплителни инсталации.

В продуктовата му гама влизат регулатори, контролери за електрически котли, пелетни горелки и абонатни станции, както и електронни табла за управление на климатични системи и помпени съоръжения.

Пазарната история на предприятието обаче показва колко силно производството зависи от промените в търсенето. В първите години „Интиел“ изнася по 14 000 диференциални термостата годишно за Германия и реализира приблизително същото количество на българския пазар.

Днес поръчките от Германия са сведени до една или две годишно. Дружеството продължава да продава в Румъния, Гърция, Сърбия и Унгария, но според Тодоров обемите на всички тези пазари са намалели многократно.

Един от продуктите на "Интиел" ООД

Глобалните сътресения и пазарните предизвикателства

Зад тази промяна стоят не само колебанията в търсенето, но и поредица от икономически сътресения.

Финансовата криза от 2009 г. води до рязък спад на оборота и загуба на клиенти, докато вече договорените материали продължават да пристигат, а готовата продукция се трупа в складовете. Собственикът разказва:

„Един месец не съм спал, за да измисля как да не съкратя работници“.

В крайна сметка се налага да освободи шестима души. Изходът идва с разширяване на продуктовата гама. Следващото сериозно изпитание е пандемията от КОВИД-19, която принуждава Тодоров да освободи почти целия си персонал от 27 души.

Неочаквана възможност се появява от Украйна, откъдето компания търси контролери за електрически котли. Новите поръчки помагат на „Интиел“ постепенно да възстанови дейността си.

Пандемията обаче разкрива и друга уязвимост – зависимостта от електронни компоненти. По време на световния недостиг на полупроводници цената на използваните от компанията процесори се увеличава от около 1.5 долара до 7.5 долара за брой.

Зависимостта от външни доставчици

В момента доставките на процесори вече не са проблем, тъй като дружеството работи директно с американската компания Microchip. При печатните платки обаче зависимостта от външни производители остава.

След затварянето на български предприятия, „Интиел“ се насочва към турски доставчици, а днес по-голямата част от платките идват от Китай.

Работата с китайските производители обаче невинаги е лесна. „Като те хванат като клиенти, през няколко месеца повишават цените“, отбелязва Тодоров.

Разходите за логистика също се превръщат в съществена част от себестойността, като транспортът на 1000 платки може да струва колкото самите платки.

Компанията разчита на международни доставки за ключови компоненти:

  • Процесори: от американската компания Microchip, чиито заводи са и в Тайланд.
  • Печатни платки: основно от Китай, чрез посредник от Благоевград.
  • Корпуси за устройства: от Турция.
  • LCD дисплеи: от китайски доставчик.

Европейската технологична независимост – далечна цел?

Тези затруднения имат пряко отношение към дебата за технологичната независимост на Европа. Според данни на Евростат, публикувани на 6 октомври 2026 г., вносът на високотехнологични продукти в ЕС достига 534.1 млрд. евро през 2025 г., като Китай е най-големият доставчик с дял от 28%.

Зависимостта е особено видима при електрониката и полупроводниците, където европейското производство покрива едва 22% от потреблението.

На този фон Европейската комисия представи пакет за европейски технологичен суверенитет, но според доклад на Европейската сметна палата ЕС вероятно няма да постигне целта си за 20% дял в световното производство на чипове до 2030 г.

За компании като „Интиел“ технологичната независимост означава достъп до компоненти на приемливи цени и предвидими разходи.

Електроенергията остава един от най-чувствителните фактори, като високите ѝ цени влияят както на производството, така и на търсенето на продукти като електрически котли.

Въпреки трудностите, българското производство на електроника показва и положителни признаци. По данни на НСИ секторът бележи ръст от 39.3% през юни 2026 г. спрямо предходната година.

„Интиел“ остава семеен бизнес, който не е участвал в проекти с европейско финансиране. Собственикът не се ангажира с прогноза за бъдещето, като подчертава, че несигурността в икономическата среда затруднява дългосрочното планиране.

Добави в предпочитани в Google