• Икономисти от Българската академия на науките (БАН) представиха годишния си доклад с три сценария за развитието на българската икономика до 2028 г.
  • Базовата прогноза е за забавяне на растежа на БВП и бавно понижаване на инфлацията.
  • Експертите препоръчват предпазлива фискална политика и трансформация на икономическия модел към такъв, базиран на производителност и износ с висока добавена стойност, за да се гарантира устойчивост.

В своя годишен доклад, озаглавен „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“, икономистите от Института за икономически изследвания (ИИИ) към Българската академия на науките (БАН) очертаха три възможни сценария за българската икономика в периода до 2028 г.

Според анализа България навлиза в 2026 г. със засилено вътрешно търсене, по-осезаем инвестиционен импулс и активен кредитен пазар. Тези позитиви обаче са придружени от по-слаба външна позиция.

Докладът разглежда подробно състоянието на глобалната и националната икономика през изминалата година и представя прогнозни оценки за развитието в средносрочен план, като подчертава зависимостта на растежа, инфлацията и държавния дълг от външната среда и фискалната политика.

Основни прогнози и рискове

Според учените базовата перспектива остава относително благоприятна, но при значително по-висока външна несигурност. Предвижда се известно отслабване на растежа - през 2026 г. реалният брутен вътрешен продукт (БВП) да нараства с 1.6 на сто, през 2027 г. - с 2.5 на сто, а през 2028 г. - с 3.5 на сто.

Инфлацията ще се понижава, но бавно - 3.7 на сто през тази година, 2.9 на сто догодина и 2.4 на сто през 2028 г. Очертава се ограничена стагфлационна конфигурация – по-нисък растеж, по-висока инфлация и по-слаба фискална и външна позиция. 

Дори при оптимистичен сценарий не настъпва автоматично стабилизиране на дълговата динамика, смятат икономистите, цитирани от БТА. Това налага предпазлива фискална политика, поддържане на буфери срещу енергийни и логистични шокове и внимателно наблюдение на инфлацията, лихвената среда и дълга.

Необходима е трансформация на модела на икономически растеж от потребителски стимулиран към модел, базиран на производителност, човешки капитал и износ с висока добавена стойност, посочват те.

В доклада се подчертава, че членството на България в еврозоната създава институционални и финансови предимства, но не е автоматичен механизъм за ускоряване на растежа без ускоряване на инвестициите, технологично обновяване и по-висока производителност на труда.

Успешното излизане от режима на паричния съвет може да се оцени като самостоятелен институционален успех, който допринася за нереализиране на най-негативните сценарии около приемането на еврото, става известно от доклада.

Прегледът на икономическата активност в България през 2025 г. показва, че тя продължава да расте, но при по-ясно изразена зависимост от вътрешни източници на растеж и при отслабваща външна позиция.

Очакванията са растежът да остане положителен, но качеството му ще зависи от преминаване от потребление и внос към инвестиции, индустриална модернизация и по-висока добавена стойност.

Според учените не е устойчиво постоянните социални и административни разходи да се финансират чрез нарастващ дълг. Необходимо е съчетание от приходни мерки, по-висока ефективност на публичните разходи и по-строг контрол върху публичните инвестиции.

Основният фискален риск не е равнището на правителствения дълг, а трайното финансиране на постоянни разходи с нов дълг при слаба ефективност на публичните инвестиции. Необходима е промяна на фискалната политика от проциклична към антициклична, смятат те.

Pixabay
Pixabay

Фундаменталните фактори на ценообразуването в българската икономика

На фокус тази година в доклада е поставена темата за фундаменталните фактори на ценообразуването в българската икономика.

Икономистите на БАН са разработили оригинален Индекс на цените на факторите на производство, базиран на система от 27 показателя, който позволява проследяване на трансмисионния механизъм между факторните разходи, производствените цени и крайните потребителски цени в българската икономика. Установено е, че електроенергията, газът, пшеницата и работните заплати формират над 80 процента от промяната на цените на производител. 

Пълният текст на доклада може да намерите тук.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !