Горските пожари през последните години поставят нови рекорди на четири континента, като България се нарежда сред най-тежко засегнатите страни в Европейския съюз. Официални данни на Европейската комисия (EFFIS/Copernicus), Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) очертават тревожна тенденция: пожароопасният сезон започва по-рано, обхваща по-големи площи и води до нарастващи икономически и човешки загуби.

Според експерти ключовите фактори за тази криза са както климатичните промени, така и начинът, по който се стопанисват горските територии.

Пожари в България
Пожари в България

Тревожната статистика за България през 2025 г.

По данни от официалния одит на Сметната палата, който се позовава на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), през 2025 г. България е в топ 10 на най-засегнатите от горски пожари държави в ЕС като процент от територията си. Страната е загубила около 300 000 декара (30 000 хектара) гори, като голяма част от тях попадат в защитената мрежа „Натура 2000“.

Най-тежкият инцидент за годината е пожарът в Пирин, който избухва на 25 юли 2025 г. над село Илинденци, община Струмяни. Огънят засяга над 45 000 декара обща площ, от които над 30 000 декара са горски територии. Борбата със стихията продължава близо месец и пожарът е окончателно ликвидиран едва на 22 август.

Статистиката за юли 2025 г. също е показателна – регистрирани са близо 3500 пожара, което е с почти 20% повече в сравнение със същия месец на 2024 г. Според ИАГ едва 5% от горските пожари се дължат на природни причини. Останалите са резултат от човешка небрежност, действие или бездействие.

Структурни проблеми в българските гори

Експертите лесовъди алармират и за структурни проблеми, които правят българските гори по-уязвими. Близо 39% от територията на страната е залесена, но състоянието на тези гори е притеснително.

„Горите у нас са силно повлияни от човешкото присъствие — близо половината са издънкови, а една трета са иглолистни култури. Това са недълговечни насаждения, изискващи постоянна лесовъдска грижа; голяма част от тях вече са застарели и масово съхнат. Това ги прави по-уязвими и на пожари, и на нападения от вредители корояди“, коментира инж. Петър Дишков, експерт към Българската камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

Нестопанисваните и т.нар. „непокътнати“ гори се оказват сред най-пострадалите, тъй като в тях се натрупва голямо количество суха биомаса, която подхранва огъня.

Глобалната криза: Рекордни пожари по света

Ситуацията в България е част от глобална тенденция. През 2023 и 2024 г. загубата на гори от пожари в световен мащаб е била два пъти по-висока от средната за последните две десетилетия.

Европа преживява най-тежкия си пожарен сезон в историята през 2025 г., според доклад на Европейската комисия. Изгорели са над 1 милион хектара, което е почти двойно над средното за периода 2006–2024 г. Пожари са засегнали 25 от 27-те държави членки, като България, Гърция, Италия, Португалия и Испания са сред най-тежко пострадалите.

В Канада 2025 г. е втората най-тежка в историята след рекордната 2023 г., като са изпепелени около 8.8 милиона хектара. Пожарите там са довели до масови евакуации, а димът е достигнал големи градове в САЩ, предизвиквайки и дипломатическо напрежение.

В САЩ през 2025 г. са регистрирани над 77 000 пожара, които са унищожили над 2 милиона хектара. Щати като Калифорния, Аризона, Юта и Флорида отчитат изключително тежки сезони.

Причини и добри практики за превенция

Задълбочаващата се криза с горските пожари се дължи на няколко основни фактора, които действат в комбинация:
Климатични промени: Удължаване на пожароопасния сезон, по-чести и продължителни горещи вълни и засушавания.
Човешка дейност: Между 90% и 99% от пожарите са причинени от човешка небрежност като изхвърлени фасове или палене на стърнища.
Натрупване на биомаса: В необгрижвани, застаряващи или монокултурни гори се натрупва суха растителност, която увеличава интензивността на огъня.
Липса на инфраструктура: Недостатъчната пътна мрежа в горите затруднява бързата реакция и гасенето.

Международният опит показва, че активното управление на горите е най-ефективният инструмент за превенция. Във Финландия, страна със сходен на Канада климат, загубите от пожари са минимални (под 1000 хектара годишно) благодарение на редовна лесовъдска намеса. В Калифорния е създаден специален орган, който прилага конкретни мерки за повишаване на устойчивостта на горите.

Изводът е категоричен: изоставените, „непокътнати“ гори не са по-безопасни. Напротив, натрупването на горим материал в тях ги превръща в бомба със закъснител. Редовното прореждане и почистване са сред най-ефективните мерки за ограничаване на риска.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !