• Директорът на Visit Sofia Антон Пенев обяви в ефира на Дарик радио, че туризмът в столицата бележи стабилен ръст от 3% при пристигналите туристи и 4% при нощувките за първото полугодие.
  • Той коментира профила на посетителите, новите пазари като Полша и разясни реалната ситуация около кандидатурата на София за гида „Мишлен“, като подчерта, че процесът продължава и вратата не е затворена.

"Данните, с които разполагаме буквално отпреди седмица, ни показват едно стабилно развитие на туризма в София с ръст от 3% на пристигналите туристи и 4% в реализираните нощувки в абсолютни числа. Това означава малко над 650-670 000 хиляди туристи и над 1.5 милиона нощувки реализирани в първото полугодие."

Това заяви Антон Пенев, директор на Общинско предприятие „Туризъм“ (Visit Sofia), в ефира на Дарик радио.

Ръстът, по негови думи, се дължи на все по-добрата свързаност на столицата.

"В София се провеждат все повече събития, не само фестивали и фестове, но и бизнес събития. По отношение на туризма София се движи близо до европейските стойности, които представляват среден ръст от около 5% в пристигналите туристи и нощувки."

Повлияха ли Еврозоната и Шенген?

Пенев заяви, че влизането на страната в еврозоната и Шенген са повлияли положително за този ръст, като това е бил чакан ефект, но по негови думи очакванията са били за по-сериозен тласък.

"Предвид политическата и военната обстановка сега не се постигат очакваните ръстове, защото имаме спад на определени силни пазари, като Израел например с 30%."

Той обаче посочи, че в същото време има нови пазари, като Полша, който навлиза устремно, след като от края на миналата година бяха увеличени полетите. В момента има над 20 полета седмично от Полша към София, което е довело до близо 100% ръст на туристите и нощувките от тази държава.

На фона на цялата политическа, икономическа и военна обстановка, която заобикаля Европа и света генерално, ние сега сме от добрата страна, като отчитаме ръстове, заяви Пенев.

"Надявам се, че това ще продължи още по-добре през останалата част от годината, най-вече с причините, които се опитваме да даваме на посетителите, които идват в София."

Какъв е типичният образ на туристите, които идват в София?

Пенев заяви, че би разделил образа на посещаващите столицата на няколко типа. Основният към момента е бизнес пътуващ. Човек, идващ за събития в столица на държава от ЕС с ежедневни събития, свързани с конгреси и конференции в рамките на столицата.

През седмицата това е основният профил на посещаващите София. Към него се прибавят и онези, които идват тук за културно опознаване на столицата и на България, защото не е тайна, че много от туровете в страната започват или свършват с нощувки в София, допълни той.

"Разбира се, трябва да бъде включена и групата на пътуващите с нискотарифни компании, или т. нар. уикенд туристи, като интересът от тях също е значителен в дните от четвъртък до понеделник, в зависимост от полетите."

Какво прави Visit Sofia за увеличаването на тези посещения?

В основата на работата на Visit Sofia e предоставянето на все повече причини, за да може посетителите да продължават своят престой. Сега средният престой в София е сравнително добър на фон на цяла Европа - малко над две нощувки, посочи Пенев.

За сравнение, средният престой във Виена е по-малък - две нощувки. Според Пенев в големите европейски столици 3 дни с 2 нощувки е един доста добър престой, а задачата на Visit Sofia като цяло е колкото се може повече туристи да остават по-дълго време.

Visit Sofia разказва на туристите за София с различни карти и продукти, в това число и за Витоша. По негови думи все повече туристи я използват за хайкинг и особено сега - през летните месеци, в планината може да бъдат видени доста чужденци.

Тук се добавят още гастрономията, различните музеи, които на база в София са доста много, в сравнение с други дестинации. Според Пенев, човек, стига да иска, може да прекара три пълноценни дни в столицата ви и дори да не му стигнат.

"Ако към това нещо се прибавят и близките до нея дестинации, като Рилския манастир, Плодив като еднодневно пътуване, четвъртък – неделя е супер период да бъдеш в София, за да можеш да отскачаш до различни странични неща."

Той посочи като пример Перник, който се намира на 30 км от София, а там в момента има изложба на Салвадор Дали, както и един от най-уникалните музеи на Балканския полуостров - Минния музей.

Затвори ли Michelin вратата за София? Каква е реалната ситуация?

По отношение на една от най-обсъжданите теми в последно време, Пенев заяви, че за съжаление, като общество винаги сензацията ни води в нещо, което той би разделил на две части.

По отношение на първата част, той заяви, че не е тайна, че Столична община и Michelin като компания са в контакт от над година и половина и работят по проект.

"Това, което представихме на професионалистите и ресторантьорите в София, беше одит на независима консултантска компания, която сподели позитиви и дефицити и разбира се, като сензационно общество, ние веднага се хвърлихме върху сензацията за негативите, които дори не бяха докрай артикулирани правилно."

По негови думи за съжаление, винаги доброто потъва в тези новини. Този доклад всъщност очертава цялата кулинарна сцена и нас като дестинация.

"Наясно сме, че имаме работа както в градската среда, която трябва да подобрим, така и в позиционирането на София като гастрономическа дестинация."

Пенев смята, че доклада трябва да се разглежда в две посоки. Едната посока е позитивната, като е много важно да се отчете, че храната, която се приготвя в София, е вкусна т. е. имаме една от най-важните основи - храната става за ядене.

"Второто важно нещо, което отбелязваме в този доклад, всъщност, е, че готвачите и шеф-готвачите много добре боравят с продуктите и приготвят качествена храна. Тоест, имаме качествено приготвена храна и имаме шеф-готвачи, които приготвят тази храна качествено."

Третото нещо, което според него се забелязва в доклада, е нещо, за което на много дестинации са им необходими много години, докато ние сме стигнали този момент, в който имаме разнообразие на предлагането в различните кухни.

Тук може да се намери локална кухня, европейска кухня, качествена азиатска кухня и голямо внимание към вегетарианските предложения във всички менюта и ресторанти.

Четвъртото, още по-важно нещо е, че нашата локална храна става за ядене, т.е. вкусово е много лесно възприемчива от страна на чуждестранния посетител, посочи Пенев. Това, според него, са четири неща, които са в основата на това да се развива една дестинация като гастрономическа.

Пенев заяви, че наред с това вървят и дефицити, но това е основата.

"Това са неща, някои от които се градят с много години инвестиции, за да може да се стигне до този момент, да имаме качествена азиатска кухня, например, презентирана в столицата."

По негови думи дефицитите в никакъв случай не са огромни и в доклада не фигурира нещо като лошо обслужване, което беше представено чисто сензационно.

"Няма лошо или арогантно обслужване, говорим се за внимание към детайла. Тоест, как комуникираме с госта, как го предразполагаме, как го настаняваме, как му обясняваме менюто, как му препоръчваме в менюто, как съчетаваме храната с виното. Това е от гледна точка на обслужването. Езиковата бариера на места предполага, че е възможно да има много къс разговор и невлизане в детайл на това главния герой в това ястие какъв е и защо. Наблюдават се дефицити, че това нещо не е обяснено и в менютата, което е важен момент, но лесно преодолим."

За Пенев по-болната тема е липсата на българско вино и въобще акцента в това ние като общество да припознаваме българското, защото българско вино никога не е било в по-добра кондиция.

Според него обаче то не е позиционирано еднакво добре с останалите, което също не е лесна задача и за това трябва да бъдат положени усилия.

По негови думи това са двете основни неща, които са много лесно преодолими, но те бяха развити в сензация, а не в дълбочина, като този разговор е трябвало да остане строго професионален.

"Разговорът беше в затворена среща, но за съжаление е изтече и сега ние сме в ролята, едва ли не да се обясняваме каква ни е била сцената и каква не."

По отношение на доклада, той заяви, че това е процес и няма отговор „не“. Пенев даде пример с Белград и Торонто, където от началото на процеса до листването в гида минават две години. В Дубай, с всичките ресурси на емирството, този процес продължава три години и половина.

"Затова казваме, че това е процес и тези процеси имат различни пикове. И когато ние достигнем някакъв пик и този пик има нещо, което трябва да бъде съобщено, то ще бъде съобщено по начин, по който трябва да бъде съобщено, съвместно с бранд, както се случва в нормалните държави. Тук обаче започнаха едни интерпретации. Край, не можем, не ставаме за нищо. Отрязаха ни, тръгнаха си, пък те не са идвали и други подобни сензации, които, за съжаление, се случиха по този начин."

Целият разговор с директора на Visit Sofia можете да намерите във видеото. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !