Миналата година в Hagshaw Hill, най-старият комерсиален вятърен парк в Шотландия, влизат кранове.Те са там, за да разглобяват вятърни турбини, които са генерирали електричество през последните 28 години.
Подобни гледки могат да се видят по целия свят, тъй като първата вълна от вятърни турбини, изградени в края на 90-те години и в началото на новия век, се извеждат от експлоатация.
В случая с Hagshaw Hill, съществуващите турбини ще бъдат заменени с по-високи и по-ефективни, които могат да генерират до 10 пъти повече електричество.
Да се измисли както да се прави със старите съоръжения обаче е предизвикателство.
Между 85 и 95% от материалите, използвани в една вятърна турбина, като стомана, алуминий и мед, могат да бъдат лесно рециклирани, но при перките положението е различно.
Те са изработени от фибростъкло и са покрити със здрава епоксидна смола, проектирана така че да издържа години наред на атмосферните условия.
Тези качества на издръжливост превръщат разделянето на перките на части за рециклиране в труден процес.
Традиционните решения включват използването на части от извадени от употреба перки в циментови пещи за производство на цимент, но това може да бъде енергоемък процес.
Перките също така се изхвърлят често на сметища, но тази възможност става все по-малко осъществима, тъй като редица държави, сред които Германия и Нидерландия, забраняват тази практика.
Иновативни решения като използването на перките за детски площади или навеси за велосипеди са ефективни на местно ниво, но на фона на очакваните до 43 млн. тона отпадъци от перки на турбини до 2050 г., има належаща нужда от система, която работи в по-големи мащаби.

Учени и стартъп компании работят по въпроса, като много от тях се фокусират върху справянето с предизвикателството по разграждането на материалите, използвани за направата на перките.
"В края на жизнения им цикъл, ако искаме да получим някаква стойност от материалите, трябва да можем отделяме фибростъклото от смолата по един или друг начин", казва пред BBC доктор Клеър Барлоу, инженер от Кеймбриджкия университет.
Един от обещаващите подходи е използването на техника, разработена от Университета в Стратклайд.
Тя включва раздробяването на перките на малки парчета и обработката им с много горещ въздух.
Процесът отделя фибростъклото от смолата. Фибростъклото след това може да бъде обработено отново и използвано повторно, обяснява Малкъм Форсайт, ръководител на проекта PRoGrESS, който има за цел да комерсиализира технологията.
Проектът, който стартира през 2022 г., работи по пилотен завод, който се очаква да заработи през първата половина на тази година, въпреки че се сблъсква с някои трудности.
"Основното предизвикателство пред екипа е бързото увеличение на разходите за материали, отчасти заради войната между Русия и Украйна, както и заради инфлацията в световен мащаб," според Форсайт.
Подобни решения се изпробват и на други места с прилагането на различно технологии, но основната цел е разграждане на материалите, използвани в перките на вятърните турбини.
Датската компания Vestas, която е най-големият производител на вятърни турбини в Европа, представи през миналата година подход, при който се използва течен химически разтвор за раздробяването на перките на отделни материали, които след това могат да бъдат използвани за производството на нови перки.

Сериозно предимство на този подход, според Vestas, е това, че използва широко достъпни химикали, въпреки че от компанията не разкриват повече подробности. Процесът има допълнителното предимство, че не изисква енергоемки високи температури.
И двете черти дават индикации за потенциална мащабируемост, като от компанията твърдят, че са рециклирали 475 извадени от употреба перки през 2022 г.
"Ако технологии като тези се окажат успешни, ние можем не само да решим проблема с появяващите се нови отпадъци, но можем да се справим и с тези в исторически план," казва доктор Барлоу.
Отпадъчните перки, които в момента се намират в сметища, може да бъдат рециклирани, както и отпадъците, оставени на съхранение в очакване на намирането на решение.
В Hagshaw Hill има извадени от употреба вятърни турбини, които се съхраняват, докато ScottishPower Renewables реши какво да прави с тях.
Вероятно бъдещето е в производството на перки за турбини, които се раздробяват на съставните им части по-лесно.
Редица компании работят по създаването на перки, направени от материали, които не разчитат толкова много на трудните за рециклирани фибростъкло и епоксидна смола. На този етап обаче, по-голяма част от перките продължават да се произвеждат от тези традиционни материали.
Следващите няколко години ще определят дали технологиите за рециклиране, които се разработват, могат да бъдат мащабирани дотолкова, че да не вредят на околната среда.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Ще стане ли квантовата механика по-голяма от AI?
- EnduroSat показаха за първи път Космическия си център в София отвътре (СНИМКИ)
- Единен иновационен хъб: Събират на едно място ТУЕС, INSAIT, суперкомпютъра Discoverer и AI фабриката BRAIN ++
- От тях купувахме телевизори, касетофони, калкулатори, а сега – и автомобили
ФЬОНИКС Фарма, където работата е кауза
Калкулатори
Най-ново
Какво може да си купи Илон Мъск с $1 трлн.?
преди 39 минВибрационно кодиране: Какво означава думата на 2025 г.?
преди 1 часБългарите - все по-големи песимисти за финансовото си състояние
преди 1 часOMV Petrom освобождава 1000 служители в наша съседка – 10% от персонала си
преди 2 часаЩе можем да прекратяваме договори с мобилни оператори без неустойка, ако вдигнат цената
преди 2 часаGunvor оттегля офертата си за чуждестранните активи на Лукойл
преди 2 часаПрочети още
Медийната група на Дарик - устойчивото лидерство онлайн
darik.bgКой е новият кмет на Ню Йорк? Мюсюлманин, много ляв и млад! Анализ на Милен Керемедчиев
darik.bgБонуси по 30 000 лв. или по 1 000 000 лв., за които държавата плаща? Къде и как?
darik.bgБез Светослав Вуцов в националния отбор, неочакван избор при вратарите
dsport.bgВеласкес преди дербито с ЦСКА: Моментната форма на отборите винаги има своето значение (ВИДЕО)
dsport.bgМетаболитният синдром – тихият враг на сърцето: експертното мнение на д-р Албена Николова, МЦ „МАРКОВС“
9meseca.bg