Негативната тенденция на финансовите пазари през последните седмици не е типичният пробив, при който даден клас активи или отделен икономически сектор се разпада и повлича след себе си останалите. По-скоро наблюдаваме окончателното скъсване с илюзията, че Федералният резерв на САЩ ще може да поддържа ниски лихвени проценти и Уолстрийт ще се наслаждава на плодовете от тази политика.

Статуквото се променя, а това може да има дългосрочни последици за борсовите индекси, пише CNBC.

Новата ситуация предполага, че лихвите ще останат по-високи за по-дълъг период от време. Фед се опитва да накара пазарните участници да приемат тази идея от доста време, но изглежда, че едва сега инвеститорите окончателно осъзнаха, че тя ще се превърне в реалност. 

Болката от това признание обаче се усеща на Уолстрийт, където вчера основните борсови индекси се понижиха рязко, а доходността на държавните облигации скочи до най-високите си нива от 16 години насам.

Индустриалният бенчмарк Dow Jones Industrial Average падна с 1.3% до ниво от малко над 33 000 пункта и вече е на отрицателна територия спрямо началото на годината. 

Икономически и инфлационни проблеми

"Касапницата" на Уолстрийт започна след вчерашното публикуване на доклада на  Министерството на труда в САЩ, който показа, че свободните работни места внезапно са се увеличили през август. Това е сигнал, че пазарът на труда започва да се "охлажда", което пък оказва по-малък натиск за повишение на заплатите.

Очакванията за запазване на строгата парична политика от страна на Фед бяха подкрепени тази седмица, когато няколко от членовете на управляващия борд на институцията одобриха увеличенията на лихвите и посочиха, че по-високите ставки ще останат в сила за продължителен период от време.

Заедно със спада на акциите, доходността на 10- и 30-годишните държавни ценни книжа достигна върхове, наблюдавани за последно по време на световната финансова криза. 

Свикването с новата структура на лихвите не звучи като толкова ужасно нещо. В края на краищата, преди финансовата криза, доходността на 10-годишните държавни облигации беше средно около 7%, въпреки че тогава тя също беше изкривено от историческите увеличения на лихвените проценти в началото на 80-те години.

Но след 15 години живот в неестествено ниски лихви, нормализацията беше нещо очаквано.

Проблемите в банковия сектор

Цялата американска икономика е изправена пред значителен лихвен риск, но банките изглеждат най-застрашени. Секторът беше разтърсен по-рано тази година от фалитите на няколко банки, които бяха натрупали твърде много дългосрочен държавен дълг, който трябваше да продадат на загуба след заявките за масово теглене на депозити.

През второто тримесечие на тази година нереализираните загуби в банковите баланси възлизат на 558.4 милиарда долара, което представлява скок от 8.3% на годишна база.

Ако се наложи банките да покриват тези загуби, те може да бъдат принудени да емитират нови акции, което, от своя страна, би намалило цената им. 

Потребителите усещат натиска на по-високите лихви в много аспекти - от ипотеки през кредитни карти до лични заеми. Повече от 36% от банките съобщават за затягане на стандартите за кредитиране през третото тримесечие, което в миналото обикновено е било сигнал за предстояща рецесия. 

В същото време политическите спорове във Вашингтон карат купувачите на облигации да се тревожат за фискалната позиция на САЩ, чийто публичен дълг възлиза на близо 120% от брутния вътрешен продукт и нетните разходи за финансирането му се очаква да достигнат 745 милиарда долара през 2024 г. в сравнение с 663 милиарда долара тази година.

Нещо повече, чуждестранните купувачи започват да се отдръпват от държавните облигации на САЩ. Покупките на Китай са намалели с около 17%, или 175 милиарда долара, през последната година, според американското финансово министерство. 

Федералният резерв прави същото, намалявайки притежанията си на американски дълг с повече от 800 милиарда долара, откакто спря да реинвестира постъпленията от падежиращи ценни книжа през юни 2022 г.

Идва ли пикът на лихвените равнища?

Бързите движения на пазарите, като нарастващата доходност на облигациите в момента, понякога са причинявали проблеми на хедж фондовете, заложили на противоположното движение. 

А историята показва, че в подобни случаи рецесията е почти неизбежна. Това кара някои анализатори да смятат, че лихвените проценти са на път да достигнат своя пик, тъй като Федералният резерв не би си позволил да нанесе "смъртоносен" удар на икономиката, повишавайки още лихвените проценти. 

Отслабването на пазара на труда или някои други признаци на пукнатини в икономиката биха могли да разубедят Фед от по-нататъшни увеличения и да подготвят почвата за евентуално понижение на лихвите. 
 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google