Първите бългаски предприемачи, които можем да назовем с имена, да посочим техния бизнес и сферата им на дейност, да разкажем личните им истории, са видими от края на 18-и и началото на 19-и век.

Това коментира историкът проф. Пенчо Пенчев в рубриката "Портфейл" по Дарик радио.  

"Днес, под термина "предприемач", ние не разбираме човек, който работи по държавни поръчки. Но около Освобождението в края на 19-и век смисълът е бил точно този - човек, който върши работа по държавни поръчки, като строителство на железопътни линии, доставки на оръжие, храна, облекло и т.н.

Но всъщност, истинският предприемач е човек, който движи икономиката напред - основава фабрика, извършва търговска дейност, изнася розово масло и т. н. Тези хора работят не с чужди пари, а със собствени средства и внасят иновации", заяви проф. Пенчев. 

Той обаче уточни, че предприемачите не са хора, които непременно реализират печалба, правят пари и стават богати. Те носят рискове, много често преживявят лични трагедии на фалита, губят собствените си пари, губят семействата си, а някои от тях - дори и живота си. 

Предприемачите преди и след Освобождението

Според проф. Пенчев, много от българските предприемачи още преди Освобождението са практикували социална и благотворителна дейност. Той даде пример с Евлоги Георгиев, който още на 19-годишна възраст е изпратен като представител на семейната му фирма в Румъния.

Той върши изключително добре бизнеса си, но в писмата си до България, когато изпраща пари на роднините си, той моли част от средствата да бъдат заделени за местното училище. 

"Най-предприемчивите селища в българските земи вдигат Априлското въстание. То не е вдигнато от "бедняци", без, разбира се, да подценяваме ролята на не толкова заможните хора. Но панагюрци и батачани, например, са изключително предприемчиви", заяви проф. Пенчев. 

След Освобождението българската икономика претърпява известен шок. То е свързано с повишаване на инфлацията, тя пренарежда социалната картина, а от друга страна - Освобождението нарушава изградени търговски връзки и дори води до фалити на доста голяма част от българските предприемачи. 

След Освобождението се появава и българската държава. Тя няма достатъчно чиновници и по тази причина осигурява добро заплащане за административните длъжности.

При 3% грамотно население тогава, голяма част от т. нар. "интелигенция" предпочита да заеме държавни постове, вместо да се занимава с бизнес, което "обезкървява" българското предприемачество. 

"Един от секторите, които продължават да се развиват добре и след Освобождението на страната, е износът на розово масло. Там има търговски фирми, които работят по европейски модел и с добри контакти в Западна Европа", коментира проф. Пенчев. 

Той каза още, че след Освобождението се появяват и първите жени предприемачи у нас, като една от тях е Савка Тошева от Враца, която притежава копринена фабрика. 

Предприемачите и държавата

"Българският пазар обаче е сравнително малък и, за съжаление, една голяма част от местните предприемачи се ориентират по-скоро към работа с държавата. А това създава и сериозни предпоставки за корупция. На практика държавата започва да си "произвежда" предприемачи.

Историята за "червените куфарчета" с пари, които се раздаваха в първите години на Прехода, всъщност, не е прецедент. Първият човек, който прави това, е Стефан Стамболов. Той започва да отпуска безлихвени кредити на определени предприемачи, като получателите са били най-вече политически приятели.

Тогава няма е много развита банкова система, която да дава търговски и други търговски кредити, но така или иначе, държавата е тази, която оперира с тези средства и преценява на кого да ги даде по политически критерии.

Между другото, половината от тези кредити не са върнати", обяснява историкът. 

По думите му българските предприемачи от края на 19-и и началото на 20-и век не са се виждали като някаква "кръпка" към Европа и са водили съвсем нормален бизнес със западните държави. В този бизнес, обаче, често са им пречили някои наши прекалено "ориенталски" черти. 

България в началото на миналия век изнася основно жито. Тогава един български студент в Антверпен, който по-късно става и финансов министър - Марко Рясков, разказва в спомените си за разговор с един от неговите преподаватели.

Той съветва българските студенти да предадат на търговците в България да не пращат житото, смесено с пясък, защото по този начин подбиват цената му и нанасят вреда на честните предприемачи. 

"Една от характерните черти на първите истински предприемачи е това, че са били честни и са спазвали задълженията си", каза още проф. Пенчев. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google