В тъмните и тинести дълбини на река Деруент в Тасмания може да се открие необичаен вид риба, която се разхожда – не плува – по коритото на реката.

Петнистата риба, която се движи с помощта на гръдни перки, приличащи на ръце, дебне в мрачните дълбини, готова да се хвърли върху всяка плячка.

Нейният кремав цвят и тъмнокафяви или оранжеви петна се сливат с пясъчното дъно, което я прави трудна за забелязване и още по-трудна за снимане.

Това е съчетано с факта, че видът е критично застрашен, като се смята, че в дивата природа има по-малко от 3000 негови представители.

Но френският фотограф Никола Реми е решен да снима неуловимата риба. През 2022 г. той пътува от Сидни до най-студения щат на Австралия и се гмурка във водите на Деруент, чиято температура е 11 градуса по Целзий.

Един час по-късно той забелязва първата ходеща риба, но със светкавицата на фотоапарата му тя изчезва, разказва CNN. Всичко, което е уловено на снимката, е облак тиня.

Реми осъзнава, че трябва да усъвършенства техниката си и прекарва три последователни дни и общо девет часа в реката.

В крайна сметка, след като прилага специална плувна техника с плавниците си, която не разбунва тинята, и използвайки различен вид осветително устройство, той получава своя кадър – близък план на харизматичната риба с нейните „ръце“. Снимката печели първо място в конкурса Ocean Art 2022.

Реми се надява, че снимките му ще помогнат да се хвърли светлина върху този рядък вид, който повечето хора не познават. Използвайки фотография в портретен стил, той иска да създаде емоционална връзка с ходещата риба, която да подтиква хората да се ангажират с опазването на странното създание.

Спасяване на ходещите риби

Продължават усилията за запазване на петнистата ходеща риба и нейните дори още по-критично застрашени роднини - червената ходеща риба и ходещата риба на Зибел.

Националният екип за възстановяване на ходещите рибите планира да съживи и трите вида, които се срещат във водите на Югоизточна Австралия. Смята се, че от червената ходеща риба са останали само 100 възрастни, докато ходещата риба на Зибел не е забелязвана в дивата природа от 2007 г.

Загубата на местообитания, замърсяването и градското развитие са основни заплахи за съществуването на тези видове. Нещо повече, техният странен метод на ходене, а не на плуване, затруднява умението им да използват водните течения и да открият по-подходящи местообитания.

Усилията за възстановяване включват наблюдение на популациите и на трите вида, възстановяване на естественото им местообитание, премахване на инвазивни видове или свръхизобилни морски таралежи и работа с аквариуми за създаване на програми за размножаване в плен.

В река Деруент екипът е създал изкуствено местообитание, за да насърчи хвърлянето на хайвера на петнистите ходещи риби, което вече е показало обещаващи резултати при стабилизиране на популациите.

Но въпреки че има известен напредък, ситуацията все още е критична и мисията се нуждае от дългосрочно финансиране и ресурси.

Екипът се надява, че новият план за запазване на застрашени видове на австралийското правителство, който има за цел да предотврати всяко ново изчезване, ще помогне, тъй като червената ходеща риба е включена в 110-те приоритетни вида в документа.

Създаването на по-висока осведоменост също е от решаващо значение за усилията за опазване на видовете, а фотографията е много важно средство за това.

Марк Стрикланд, американски фотограф и съдия на фотоконкурса Ocean Art 2022, е съгласен.

Той казва: „Заснемайки и споделяйки красиви изображения на такива рядко срещани видове, подводните фотографи могат да изиграят огромна роля, като създадат информираност и загриженост сред хората, които биха могли да не знаят за тежкото положение, пред което са изправени тези видове.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !