Полетът до Саба не е за хора със слаби сърца. Стръмните склонове и морските образувания на този остров с площ 13 квадратни км в Карибите не оставят много място за кацане на самолет.
Но летище Juancho E. Yrausquin, вкопчено в единствената равнинна част на Саба, е доказателство, че това може да се направи.
С лента от асфалт с дължина само около 400 метра, от които използваеми около 270, пистата не е много по-дълга от самолетоносач, посочва CNN.
Отвесните скали в двата й края добавят допълнителен слой вълнение към кацането на най-късата търговска писта в света.
Летище Juancho E. Yrausquin е нещо като свещен граал за местните, но и спасителен пояс за Саба, привличайки туристи и осигурявайки транспорт за нуждаещите се от медицинска помощ.
Пистата е на една от пощенските марки на Саба, а магазинът за сувенири в село Уиндуардсайд продава тениски, украсени с лозунга I survived the Saba desant!
Можете да вземете ферибота до тук, но полетът често влиза в класациите в с „най-страшните кацания в света“, което е достатъчна причина да се качите на самолета.
Но наистина ли е толкова стряскащо, за колкото се представя?
Елитен пилот
15-минутните полети от Сен Мартен се извършват с 19-местен самолет, проектиран да обслужва трудни летища и да спира бързо - предимство, което става очевидно, след като колелата докоснат пистата на Саба.
Необходима е елитна група от специално обучени пилоти, която да лети до острова, като базираната на Сен Мартен Winair е единствената авиокомпания, изпълняваща редовни полети.
Летецът-ветеран капитан Роджър Ходж е инструктор на флота Twin Otter на Winair, като е обучил всеки един от пилотите. „След като пилот е напълно обучен, съобщаваме по радиото, че се е родил още един Топ Гън. Така ги наричаме“, казва той.
Пилотите се сблъскват и с трудни ситуации, като например повреда на двигател при подход за кацане, но има и други проблеми, предизвикани от късата писта и нейния наклон. Налице са ограничения за теглото на самолета и скоростта на вятъра. Същото важи и за дъжда. Ако пистата е мокра, никой не лети. На толкова къса писта няма място за грешки.

Въздушно приключение
Въпреки предстоящото вълнение, качването на борда на международното летище Princess Juliana на Сен Мартен за пътниците е доста спокойно.
Няма определено място за сядане, но най-желаната седалка е 1B - точно отпред в средата. Без врата, разделяща пилотската кабина от салона, това е все едно се намирате между капитана и първия офицер.
Зелените планини, златните плажове и тюркоазените води на Сен Мартен правят излитането живописно, но няма много време да се отпуснете и да се насладите на гледките. След излитане самолетът се отправя по по права линия към Саба, а силуетът на острова, който се вижда на хоризонта, е на само 38 км.
Островът се приближава все по-близо и по-близо, докато пътниците имат чувството, че всеки момент ще се забият във вулканичните му склонове.
Но в последния момент самолетът прави рязък заход наляво по посока на пистата, която до този момент не се вижда. Пътниците от дясната страна имат изглед към морските скали, а тези отляво гледат право надолу във водата.
Докато самолетът се готви за финален подход, крилото практически прескача хълма, а машината докосва със скърцане на гума пистата и след кратко рулиране спира в самия й край, където онези, които все още са с отворени очи, могат да надникнат във водата отдолу.

Извеждане на острова от изолация
Първият пилот, кацнал на Саба, има още по-вълнуващо преживяване. Това е амбициозният летец Реми де Хенен от съседния остров Сен Бартелеми, който извършва първото кацане през 1959 г.
Много близки острови вече имат писти по време на Втората световна война, но стръмнините на Саба и липсата на равнина се считат за неподходящи за изграждане на летище.
Но де Ханен оспорва идеята, изследвайки топографията и в крайна сметка идентифицирайки най-обещаващото място за опита си да осъществи първия полет до Саба.
На мястото има ферма, която обаче е разчистена и изравнена, като в рамките на няколко седмици е готова за опита за кацане.
Много местни все още си спомнят как де Хаенен приземява своя Dornier Do-27 върху току-що разчистения участък от земя на 9 февруари 1959 г. Когато машината се приземява, Саба излиза от изолация.
Но кацането на де Хаенен не води до незабавна активна авиационна дейност. Забранено му е да го повтори поради проблеми с безопасността и едва през 1963 г. Саба разполага със собствено напълно функциониращо летище.
Последен прилив на адреналин
По-голямата част от авиационния шум на Саба се върти около кацането, но островът запазва последния прилив на адреналин за тези, които излитат. Самолетът използва цялата дължина на пистата, излитайки в последния момент, когато под него почти няма останала земя.
Започвайки от самия край, машината ускорява надолу по пистата, приближавайки се все по-близо и по-близо до края й, като за момент изглежда сякаш пада към водата, преди да се изстреля към небето.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Грижа по мярка при кастрирани котки
Калкулатори
Най-ново
Инвеститор планира изграждането на модерен ритейл парк в Русе
преди 1 минRosey’s Mark: Как две сестри превърнаха българската роза в успешен бизнес и нова кулинарна тенденция?
21.06.2026"Можем да отпечатаме толкова тапети, че да залеем цяла София"
21.06.2026Наша съседка току-що завърши една от най-дългите метролинии в света
21.06.2026Обрат на колонката: Дизелът у нас поевтиня с 20 евроцента за месец
21.06.2026Испанските домакинства спестяват по 10 евро на месец благодарение възхода на ВЕИ
21.06.2026Прочети още
Поптодорова: Радев прави реверанси към Русия!
darik.bgПетров, „Прогресивна България“: Не завиваме към Русия!
darik.bg„Гласът на Радев е руски!“ Говори Стою Стоев, ПП
darik.bgЧестито лято! Ето как да се подготвим за летния сезон с малко дете
9meseca.bg