Земята е изправена пред масово измиране на видове до 2100 г., при което над една четвърт от биоразнообразието на планетата може да изчезне, сочат резултатите от ново изследване.

Австралийски и европейски учени са разработили „виртуална Земя“, за да могат да прогнозират по-добре изчезванията на видове, причинени от климатичните промени. 

Резултатите показват, че 10% от всички растителни и животински видове ще изчезнат до 2050 г., като този дял ще се увеличи до 27% до края на века.

Учените обвиняват за това „прекомерното използване на ресурсите, промяната в предназначението на земята, прекомерните реколти, замърсяването, климатичните промени и биологичните нашествия“. 

Ученият от Европейската комисия Джовани Строна и професор Кори Брадшоу от университета Флиндърс в Австралия са основни автори на прочуването. 

Учените твърдят, че планетата вече е навлязла в шестия си период на масово измиране, предизвикан от човешката дейност и климатичните промени. Според червения списък на Международния съюз за защита на природата, над 42 100 видове са заплашени от изчезване.

“Децата, които се раждат сега и ще доживеят до 70-те си години, може да очакват да видят изчезването на буквално хиляди растителни и животински видове - от малки орхидеи през най-малките насекоми до емблематични животни, като слона и коалата,“ казва професор Брадшоу.

Използвайки суперкомпютър, учените са създали свят с над 15 000 „хранителни мрежи“, за да прогнозират съдбата на взаимосвързаните видове.

Те твърдят, че този инструмент може да картографира изчезванията навсякъде по Земята и предсказва мрачно бъдеще за биоразнообразието в световен мащаб, потвърждавайки без съмнение, че светът е във вихъра на своето шесто масово измиране.

Подходи в миналото за оценка на траекториите на изчезване през следващия век са били погрешни, защото не са включвали съвместното изчезване, казват учените. При „съвместното изчезване“ някои видове измират заради изчезването на други, от които са зависими. 

„Пример за това са хищните видове, които губят плячката си заради климатичните промени“, казва професор Брадшоу.

„Загубата на плячката е първичното изчезване, защото съответният вид се е поддал директно на някакво нарушение на своята среда, но след като няма с какво да се храни, хищникът също ще изчезне.

Друг подобен случаи е паразитът, който губи своя домакин заради обезлесяване, или цъфтящо растение, което губи своите опрашители, заради прекалено високите температури. Всеки вид, в една или друга степен, зависи от други."

Учените твърдят, че съвместното изчезване вече се признава за основен фактор за загубата на биоразнообразие в световен мащаб, подсилвайки силно ефекта от първични фактори, като климатичните промени. 

При един от възможните сценарии учените установяват, че загубата на биоразнообразие ще бъде 6% до 2050 г. и ще нарасне до 13% до 2100 г. При възможно най-лошият сценарий техните прогнози сочат, че загубата на биоразнообразие се увеличава до 10% до 2050 г. и скача до 27% до 2100 г.  

Като цяло, „съвместното изчезване“ ще повиши общото ниво на измиране на най-уязвимите видове с до 184% до края на века. Резултатите на екипа предполагат много по-големи загуби, отколкото се очакваше преди това. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !